Сбогуваме се с големия български писател акад. Антон Дончев, който си отиде на 20 октомври.
В Българската академия на науките се състоя поклонението пред тленните му останки, на което дойдоха културни творци, общественици и политици . Във фоайето на Академията бе поставена книга за изказване на съболезнования в негова памет.
„Време разделно“ се нареди между най-значимите творби в златния фонд на българската литература. С тази творба Антон Дончев достигна до сърцата на всички българи. И мисля, че обезсмърти името си завинаги“. Това каза акад. Людмил Стайков, режисьор на филма „Време разделно“, на поклонението пред писателя днес.
„Със своя необятен талант акад. Антон Дончев носеше не само мъдрост, човещина и вяра. Той укрепваше българщината. Успя по един невероятен начин да възпее величието на българския дух. И убедеността, че силата на вярата надживява и смъртта. Аз вярвам, че пламъкът на неговото творчество ще продължи да огрява и следващото поколение“, коментира президентът Румен Радев. По думите му, сбогуването с хората на перото винаги е трудно, защото с тях си отива и частица от духа ни.
Георги Димитров
Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов разказа за близките си отношения с Антон Дончев.
„От много години насам всяка божа седмица се събирахме. Като учител ми беше“, каза той.
Георги Димитров
Лидерът на БСП Корнелия Нинова също се сбогува с големия български писател и приятел акад. Антон Дончев. Тя сподели и тяхна стара обща снимка.
„Това е загуба за цял един народ, горещо обичащ един от най-ярките майстори на българското слово, гениален разказвач на велики събития от българската история и мой любим автор“, пише Нинова в съболезнователен адрес.
„При една от срещите ни Антон Дончев ми каза, че всяко семенце си знае времето. Затова той сееше непрекъснато вярата в бъдещето на Родината ни. Поклон пред паметта му!“, споделя още тя.
БСП
„България загуби патриарха на съвременната българска литература. А Българската академия на науките – един от най-достойните си членове“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Според него мъдростта и философската дълбочина превръщат книгите на Антон Дончев във фундамент на българската идентичност и на нейните изконни ценности – род, родина, език и вяра.
„Неговите исторически романи, сценарии за филми, разкази, есета и публицистика заемат неоспоримо място не само в българското, но и в световното културно наследство. Вложил в романа си „Време разделно“ страданието, болката, любовта, гордостта на българина в една героична и трагична епоха, той не само беше номиниран в категорията за най-добър исторически роман, издаван в САЩ. Той се превърна в най-разпознаваемия български писател по света въпреки Желязната завеса“, каза акад. Ревалски и допълни, че приживе писателят е получил най-ценното признание – обичта на милиони читатели и зрители не само у нас, но и в чужбина.
Георги Димитров
Георги Димитров
„Познавахме се, даже имахме приятелски отношения. Запомнил съм го като всички българи – като изключителен велик творец, един ярък, много ангажиран общественик. Много спомени мога да разкажа, но ще разкажа само за този случай, в който се събрахме инициативният комитет за възстановяване на „банското крило“ на Зографския манастир. Тогава той беше водеща фигура в това отношение и си спомням как не с гняв, а по-скоро с тъга, акад. Дончев каза: „Как са могли тези стари българи от Банско да качат на волската си кола един голям камък и да го карат толкова време до Зографския манастир, а днес при толкова много хотели, при толкова много бизнес структури не се намери някой, който да задели малка сума за това“, коментира Георги Първанов, президент на България в периода от 2002 до 2012 г.
Според него, писателят е изпитвал тъга заради затихващото родолюбие у българите. „Той беше един истински български родолюбец, будител“, допълни Първанов. „На всички ще ни липсва неговата вяра в доброто, в хубавото в човешката душа. Неговите исторически епопеи – не само „Време разделно“, но и за цар Самуил и за хан Аспарух – са опора на духовността и на корените на българите и на българската нация. Дай Боже всеки да има такова наследство, каквото оставя Антон Дончев“, коментира Сергей Станишев.
Паметта на писателя почетоха още Здравка Евтимова, Петър Берон, Алек Попов, Георги Близнашки, Филип Димитров, Весела Лечева и др.
Поклонението пред Антон Дончев продължава в църквата „Света София“.
Той е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. През 1948 г. завършва гимназия във Велико Търново, а през 1953 г. – „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Първите литературни опити на акад. Дончев датират още от юношеските години. Влечението му към литературата надделява, дори когато става млад юрист. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Следват години на работа като редактор, журналист, сценарист и творец, автор на десетки разкази, статии, детски книги, сценарии за филми и телевизионни сериали.
От сценарии на Антон Дончев са филмите „Калоян“, „Глутницата“, „От другата страна на огледалото“, петсерийния „Завръщане от Рим“, заснет с участието на Италия, шестсерийния „Милионите на Привалов“, заснет с участието на ГФР и ГДР и знаменитият филм „Време разделно“, с който Антон Дончев постига международна и национална популярност.
Първата книга с името на Антон Дончев е „Пробуждане“, написана на 25-годишна възраст в съавторство. Влечението към исторически романи е негова съдба.
Следва „Сказание за времето на Самуила“, претърпяла 8 издания и над 500 000 екземпляра.
„Време разделно“ – романът, който неизменно се свързва с името на Антон Дончев, се ражда на един творчески дъх, за малко повече от месец, когато младият автор е на 33 години. Романът е многократно издаван и световно известен. Междувременно се раждат четиритомника „Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жрецът Терес“, която той създава и изстрадва като творец в продължение на 13 години, както и поредица от романи като „Девет лица на човека“, „Николай Рьорих“, „Странният рицар на свещената книга“, „Легенда за двете съкровища“, „Трите живота на Кракра“, „Сказания за Александър Македонски“.
Романи, в които акад. Дончев представя историята през погледа на съвременник, съпреживява ценностите, които сближават хората от миналото и днес. В книгите му има много фактология, митология, история, народопсихология и други области на познанието, преминали през мъдростта и мисълта на писателя, през творческите импулси и вълнения. Това творчество ни дава право да разглеждаме акад. Антон Дончев като патриарх на съвременната българска литература.
През 2000 г. Антон Дончев е избран за академик на Българската академия на науките.
През годините акад. Дончев е получавал множество награди и отличия, между които: наградата за балканска литература „Балканика“, орден „Стара планина“ първа степен, Голямата награда на Софийския университет за литература и почетния знак на синя лента, Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г., Доктор хонорис кауза на УНИБИТ, Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина, Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет, Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ и др.
