Стотици прекараха часове на студа пред Театъра на Българската армия, за да влязат в него и да се простят с един от най-големите ни театрални режисьори Крикор Азарян. Артисти, музиканти, политици, близки приятели и роднини на професора се събраха на поклонението пред него. Азарян почина на 75-годишна възраст, в понеделник, след тежко боледуване.
За повечето от бившите му студенти, сега популярни имена в театъра и киното, Коко Азарян остава техният най-голям учител в живота и духовен баща. Мариус Куркински предложи Азарян да се изучава в НАТФИЗ, а Чочо Попйорданов за първи път призна, че преди години наистина се е опитвал да запали Академията, каквато закана беше отправил в знак на протест срещу отстраняването от нея на професора.
Крикор Азарян не обичаше да влиза в любимия си Театър на Българската армия през централния му вход. Днес мина през него за последен път. Ето с какви думи го изпратиха Мариус Куркински, Мартина Вачкова, Милен Миланов и Веселин Ранков.
Мариус Куркински: Един много щастлив и прекрасен живот е имал той. Сега не бива много да се тъгува, а по-скоро трябва да се радваме, че сме имали такова нещо. Аз смятам, че това е човек, който трябва да бъде в историята не само на българската култура, а въобще в историята на България. Той трябва да се изучава в учебниците.
Мартина Вачкова: Най-хубаво в него е усмивката и смехът му. Когато го виждам тъжен, всъщност това не ме натъжава. Но, когато го видя да се смее, тогава се съсипвам.
Милен Миланов: Коко имаше ведро страдание. Не говоря за страдание на тялото, страдание на бита. Говоря за тези изначални страдания, които има всеки човек. А иначе, знаете ли, аз не искам да говоря...защото...думи...
Веселин Ранков: Спомням си отделни мигове от всички пиеси, в които сме работили. Сигурно у мен ще останат аплодисментите от тези негови спектакли, в които и аз съм участвал. Ако успеем да ги задържим в себе си тези аплодисменти и да ги предадем по някакъв начин с нашата работа на хората, които обичат театъра, сигурно ще бъде по-светло и по-красиво.
През 2005 година ръководството на НАТФИЗ, на която Крикор Азарян посвети 30 години от живота си, реши да го пенсионира, реши да лиши професора от възможността да преподава актьорско майсторство и режисура. Тогава актьорът Чочо Попйорданов се закани да запали Академията в знак на протест. 4 години по-късно пред Дарик той призна, че наистина го е направил, макар и символично.
Чочо Попйорданов: Една вечер, излизайки от театъра, от представление, аз наистина взех пет вестника, отидох на място, където знаех, че няма да стане беля, и ги запалих. После извиках две циганета, дадох им стотинки и им казах да се обадят в пожарната и да кажат, че гори една сграда на ъгъла на "Стефан Караджа" и "Раковски". Въпросът обаче е в това, че тогава минаха 10-15 души покрай тези вестници и никой не им обърна внимание.
На поклонението на Крикор Азарян едни от най-силните мъже в българската култура този път не можеха да сдържат сълзите си. Стефан Данаилов си спомни за два телефонни разговора с Коко през тази година, които много са му помогнали.
Стефан Данаилов: През тази година Коко ми звънна два пъти, за да ми каже няколко думи. И те бяха свързани с това, че аз бях във вътрешна, не бих казал депресия, по-скоро криза. Това бяха три минутни разговори, пет минутни разговори, след които аз ставах друг. Той беше не само мъдър, той просто е знаел какво мога да преживявам в един такъв момент и какво ми е нужно.
