Попова: Политическото дълголетие зависи от отношението към духовността
Попова: Политическото дълголетие зависи от отношението към духовността / снимка: БГНЕС, архив

Грешат политиците, които не знаят, че от отношението към духовността и към знанието зависи тяхното политическо дълголетие. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова, която откри в Бърно (Чехия) IV Международна чешко-южнославянска конференция „Преподаването на южнославянски езици и литератури в днешна Европа”.

Форумът се провежда под патронажа на българския вицепрезидент и на декана на Философския факултет на университета проф. д-р Йозеф Кроб.

Създаването на славянската азбука през IX век е решителна предпоставка за превръщането на културата в мощен фактор на политическия живот и утвърждаването на българската държавност, припомни Маргарита Попова в словото си към участниците в конференцията. Вицепрезидентът подчерта, че писмеността е ключов фактор за изграждането култура, идентичност и за развитие на духовността. „Примерите за това в общославянската история не са малко, достатъчно е да си припомним, че средновековната българска държава е била най-силна, благоденстваща и успешна, когато е била управлявана от високообразовани владетели, сред които е и самият покръстител княз Борис І”, изтъкна Маргарита Попова.

В изказването си вицепрезидентът припомни още, че именно България приема учениците на славянските първоучители, с което гарантира успеха на тяхното дело. Със създадената книжнина в двете знаменити старобългарски школи - Преславската и Охридската, се осъществява през Х век християнизацията и в Сърбия, и в Русия. „Затова делото на славянските просветители и закрилници на Европа, на светите равноапостоли Кирил и Методий, отдавна принадлежи на цялото човечество. Защото е дело на просветата, на знанието, на светлината, на човешката свобода”, подчерта българският вицепрезидент.

Маргарита Попова разговаря със заместник-ректора по стратегиите и международното сътрудничество на Масариковия университет проф. Иван Мали. По време на срещата бяха обсъдени проблеми на висшето образование в България и в Чехия, както и перспективите за развитие на сътрудничеството между университети от двете страни.

„Днес повече от всякога е актуално изграждането на преки връзки между обучението на студентите и тяхната практика. Това е задължително за инженерните и за техническите специалности, но има значение и за по-добрата подготовка на студентите в хуманитарни специалности”, отбеляза по време на срещата Маргарита Попова.

Проф. Мали даде висока оценка на българските преподаватели и специалистите по българистика в Масариковия университет и запозна вицепрезидента с успехите и резултатите от тяхната работа.

Общество