Почина уважаваният режисьор Вили Цанков, съобщиха от Съюза на артистите в България. Поклонението ще бъде на 24 октомври (сряда) от 11 ч, в Народния театър "Иван Вазов".
Съболезнователна телеграма до семейството и близките на Вили Цанков изпрати президентът Георги Първанов.
„Премина през догмата и бездушието, през сивотата на всекидневието и създаде примери, които други последваха. Стъпките му на новатор в изкуството оставиха забележими следи в духовния български мир”, посочва държавният глава в съболезнователната телеграма.
***
Вили Цанков завършва военно училище, след това следва в Икономически институт. През 1952 година завършва театрална режисура в Държавното висше театрално училище "Кръстьо Сарафов", а после специализира в МХАТ до 1955 година. Баща му - Христо Цанков-Дерижан, е бил директор на Народния театър, съратник на Стамболийски, писател и преводач на стихове от японски. Майка му е била уважавана учителка.
Вили Цанков е осъществил повече от 130 театрални постановки 15 филма, две опери, оперети и тв екранизации (режисьор и сценарист) в България и чужбина. След завършването си е разпределен в театъра в Шумен (Коларовград).
През 1956 година в Бургаския театър се събират група млади дръзки интелектуалци, сред които освен Вили Цанков са и Юлия Огнянова, Методи Андонов, Леон Даниел, Петър Слабаков, Доси Досев, Иван Теофилов. В основата на тяхната творческа лаборатория е театърът на "дълбоко автентично преживяване" и категорично отричане на повсеместно разпространената тогава "игра" на сцената. Режисьорската му дейност е свързана предимно с афинитет към класическите български и чужди текстове и той е известен в театралната гилдия с уважението и верността към авторовите слова.
Поради смелостта да експериментира е уволняван няколко пъти и по идеологически причини му е било забранявано да работи в театъра. Но неговите постановки са останали и досега като пример сред театралите за новаторски и естетски търсения. Работил е в театрите в Шумен, Варна, Бургас, Младежкия театър, Театъра на Българската армия. След като се отрича от институционалния театър основава единствения по рода си "Домашен театър" в България. Като кино и театрален творец е награждаван многократно с най-високите национални и международни отличия: "Лъвът на Сан Марко" от фестивала във Венеция, " Златната ракла" за Телевизионен филм, наградата на академия "Аскеер", ИКАР на Съюза на артистите в България. От 15 години се изявява предимно на писателското поприще. Автор е на романите "Вавилонски кули", "Еднооките", "Сбърканият", "Горящият ангел", "Вилиси - повест за крадлата и девственицата" и "Седемте небеса", както и на пиесите "Одисей", "Плач Еремиев", "Ако имаш хиляда хитона", филмовия сценарий "Буна" и телевизионният - "Кучешка огърлица".
