Организацията на обединените нации отбелязва Международния ден на хората с аутизъм. У нас явлението е все още слабо познато, въпреки че сме част от световната статистика, според която 1 на 166 деца има проблем от аутистичния спектър. По-широката информираност може да спаси много деца от изоставяне и да направи родителите им щастливи, че отглеждат на още една рожба. Това, което осмисля нашия живот, е общуването с другите. Ние се раждаме с умения за комуникация, готови сме да бъдем социални и адаптивни. Тези умения обаче, са изключително трудно предизвикателство за хората с аутизъм, през целия им живот. На този етап науката дава само хипотези относно възможните причини за аутизма. Няма и доказано ефективно лечение.
Аутизмът не е просто болест, а състояние, в което хората съществуват паралелно на нас, заедно с нас и въпреки нас. Аутизмът е различният начин, който кара хората да усещат тялото си, дрехите си, миризмата, шума, светлината, цветовете и всичко, което ни заобикаля. Можем само да предполагаме и се съобразяваме с факта, че за хората с аутизъм нашата усмивка или гняв са само поредната промяна в изражението на лицето ни, но не и знание за това, което изпитваме в момента.
Най-тежката задача в живота на тези хора е да се научат да живеят като нас. А те неистово желаят да бъдат като нас и с нас. Чрез сложни ритуали, които ни изглеждат чудати, хората с аутизъм намират начин да съществуват в свят, който не е пригоден за тях. Те обаче не са само свръхгениални тъжни герои от филмите, които знаят всичко, и чаровно се нуждаят от закрила. Не са и артистични натури, които „ живеят в свой собствен свят”, а хора с нарушени възможности да възприемат информация, да учат и да мислят по стандартния за нас начин. Човешката реч е най-голямата преграда пред аутиста. Представете си дете, което не говори, не използва обръщения, но в същото време възпроизвежда песни и в тях артикулира думите прецизно. Сега си представете, че вие възпроизвеждате песен на френски, защото песента ви е харесала емоционално, а не защото този език ви носи информация. Ситуацията е сходна. И в двата случая водещо е удоволствието, а не предаването на смисъл.
Аутизмът не е състояние, което може да се промени от израстване или съзряване. Всяка възраст поставя пред аутиста своите специфични изпитания и задачи. Няма двама аутисти, които напълно да си приличат. Няма учен, който със сигурност да каже и предвиди как ще се развие едно дете с аутизъм, какво ще стане с него като порасне и колко голяма част от личността му ще остане аутистична. Със сигурност обаче грижата, вниманието и разбирането към особеностите и трудностите в развитието на детето, ще подпомогнат значително неговото състояние, ще направят света около него едно по-добро място за живеене.
Репортаж с майка на дете аутист чуйте в прикачения звуков файл
