Автор: Явор Николов, блогър в Log.bg
В последно време все по-рядко се случва да се радвам от факта, че живея в нашата иначе прекрасна татковина. Не, не е пряко следствие от челния ми сблъсък с висшите учебни заведения в България, просто нещо лошите новини взеха да стават забележително много.
Кофти ми е за Декстър... Нямах възможността да го познавам като човек (Фото Форум не се брои, а даже и там не ми е правил кой знае какво впечатление), но по думите на приятелите му е бил свестен човек. И да не беше, всъщност, никой не заслужава неговата съдба, а и съдбата на неговите близки и роднини. Кампанията по издирването на Румен (както се казваше Декстър извън ФФ) вероятно е най-мащабната доброволна инициатива от този тип досега – не е от такова значение, че имаше много плакати, по-важното е, че ги лепяха хора, които просто имаха желание да помогнат. Уви, след два месеца се разбра, че Декстър е бил блъснат от влак и нехайството на служителите от „Транспортна полиция” е довело до цялата неизвестност. Не искам и да си мисля какво им е било на най-близките на Румен, когато са разбрали, че някой индивид с една мозъчна гънка (резултат от дългогодишното носене на фуражка) просто го е домързяло да попълни един документ, който е могъл поне да спести два месеца мъки и напразно очакване. Самите обстоятелства около смъртта на Декстър няма особен смисъл да се коментират, там има много мътни неща (неподвижното тяло на релсите, което машинистът на влака е видял, появилата се преди месец кола на Румен и Бог знае какво още...), твърде е вероятно да имаме поредния случай на „самоубит” човек. Тази теза се подкрепя от факта, че Румен е имал бизнес с недвижими имоти... Всъщност, защо ли се опитвам да гадая какво е станало? Вероятно никога няма да разберем, най-малкото щом това зависи от хора, които 60 дни си държат в моргата обявен за национално издирване човек без въобще това да им направи впечатление... Но не, властите се борят с престъпността. Ето, преди няколко дни мощният юмрук на държавата се стовари върху изпълнителните директори на Дупница, братя Галеви. МВР, данъчните, митническите власти, ДАНС, НАП, а сигурно и Светия Синод щурмуваха домове, офиси и автокъщи в китния град с още по-китно име, барети и прочее полицейска гмеж гледаха лошо и триха на поразия заснетото от фоторепортерите... Живот като на кино, бих казал. Паралелите с големия екран не свършват до тук, разбира се. Лошите момчета не просто избягаха от полицията, те дойдоха след един ден с маршова стъпка в леговището на врага и го разгромиха безапелационно. Екшън от най-висока VHS класа, само Майкъл Дудиков липсва... Друга тема е, че филмът можеше да бъде и късометражна лента с поучителни правораздавателни елементи, ако някой „случайно” не беше предупредил Галеви може би седмица преди спецоперацията. Какво всъщност се случи в Дупница? Почти нищо по-различно от предните показни полицейски акции – армия в синьо щурмува празни офиси и къщи на разни дребни риби под зоркия контролиран поглед на медиите. По същество операцията беше неуспешна – всичко, в това число и мафиотите (в контекста на изречението „бизнесмените” не ми се връзва, не че не е вярно според т. нар кмет на Дупница) е покрито след изтичане на информация, вероятно от държавната мафиотска структура ДАНС. Случилото се показва пълната безпомощност на властите да се борят с организираната престъпност у нас, даже бих казал, че подронва авторитета им, но всъщност, какво от това? „Правоверните” журналисти пишат за „мускулите” на МВР, разни хора под пагон вероятно определят дупнишкия щурм като решителна победа в борбата с мафията и, може би, даже си вярват. Босовете, от своя страна, не се притесняват от прожекторите, даже е напълно възможно да им е кеф да нахлуват с гръм и трясък в сградата на следствието... Важното е само бизнесът да не страда. Не за друго, просто при закъсняване на някой транш идват същите качулки, ама тоя път стрелят. Бай Миле е най-навътре в тази проблематика, жалко, че няма как за една година всичките такива боклуци да станат недвижима собственост... Вместо тях умират разни други хора. Случайни, случайно... Или не съвсем. Патологът, работил по делото „Белнейски” и по убийството на Чората установил, че вече не му се живее и даже проявил известна оригиналност като се обесил на детската площадка пред блока си (а не на някое толкова тривиално място като банята , примерно). Стига ми един такъв „самоубиец” в рамките на статията, наистина... Човекът е бил от старата докторска школа, вероятно ако въобще е вземал пари под масата, то сумите са били кръгли. Да, ама рано или късно така човек натрупва освен кеш и доста информация, която е добре да потъне в земята. Убийството, обаче, означава разследване, медиен интерес и много мрънкане на властимащи по пресконференциите... От друга страна, колко по-лесно е да „самоубиеш” неудобния по начин, нагледно демонстриращ какво ще се случи на другите като него и след това чрез някоя „приятелска” медия да скалъпиш някаква лична драма в живота на човечеца... Апатичното ни общество може даже да повярва. Добавка от последната минута: и един от хората на Доган взел, че се гръмнал... Ако вярваме на МВР, то май сектите отново набират популярност у нас... А животът си върви... напред и все напред, но не нагоре, а надолу.
