По днешните български земи са се провеждали игри и състезания още от времето на Античността. Свидетелствата за това се намират в единствения у нас Музей на спорта – съкровищницата, посветила се на мисията да съхранява и представя историята на българския спорт и върховите постижения на родните спортисти.

Идеята за създаването му се заражда в края на 20-те години на отминалия ХХ век, но се осъществява в края на 50-те години.

Макар първата експозиция на музея, открита на 30 март 1962 година, да се е помещавала в Спортната палата, до ден днешен Музеят на спорта се намира на едно и също място – в специално пригодена зала в Националния стадион „Васил Левски“.

Експозицията започва с колекцията на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“. Малко известен факт е, че една от най-големите спортни и културно-просветни организации у нас е имала своя голяма и много богата музейна сбирка. Благодарение на дейността на съюза в много от българските градове и села разтуреното материално наследство се запазва и години по-късно част от него намира място в спортния музей в София.

Една стара и много ценна снимка от това наследство приковава погледа на всеки любител на спорта, посетил музея. Пристигането на швейцарските учители по гимнастика в България на 13 май 1894 година. На снимката са запечатани ликовете на учителите, които на практика поставят началото на модерния спорт в страната, както и началото на Българското гимнастическо дружество „Юнак“. Те пристигат у нас по покана на тогавашния министър на просвещението. Сред тях е и Шарл Шампо – учителят по телесно възпитание в Първа мъжка гимназия в София. В качеството си на български учител по гимнастика, той представя нашата петчленна делегация на първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896 година. Швейцарецът се състезава в три дисциплини: висилка, прескок на кон на длъж и прескок на кон с гривни. Така, той записва името на България като участник и съучредител в първите игри на модерното време.

Борбата е спортът, донесъл най-много отличия на България, не само на олимпийско ниво. Дългият път на този спорт започва от Дан Колов и Никола Попов. Историята на Дан Колов е уникална. Музеят на спорта пази куфара, с който великият български борец се завръща от Америка обратно на родна земя. За първи път български химн оглася церемонията на олимпийските игри в чест на Никола Станчев. Експозицията съхранява хавлиената кърпа, която състезателят по борба е ползвал по време на олимпийските игри в Мелбърн 1956 година. Музеят на спорта притежава златния медал и ръкавиците на първия български боксьор, олимпийски шампион – Георги Костадинов, извоювал своето злато с почти счупена ръка.

Вдигането на тежести и художествената гимнастика са другите два спорта, за които цял свят говори за българска школа. Отличията на двете абсолютни световни шампионки по художествена гимнастика – Мария Гигова и Мария Петрова, също имат своето място в експозицията.

Страната ни се гордее с плеада от олимпийски медалисти. В колекцията му има и снимка на Любен Бозев – първият българин, поставил световен рекорд. Тук са и последните вещи на големия български алпинист Христо Проданов.

Фондовете на Музея на спорта са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели. Над 5000 експоната, фотоси и факсимилета съхранявани с любов и уважение към спорта. Експонатите в музея и личните истории, които се крият зад тях, ни карат признателно да склоним глава пред силата на българския спортен дух.