Не съществува народ, който да не познава куклата. Нейната история започва дълбоко в древността, когато хората изработват от кости, глина и камък най-различни човешки и животински фигурки, а в навечерието на Деня на детето, Етнографският музей при БАН представя своята колекция, събирана цели 60 години, предаде БГНЕС.
„Кулите са отражение на живота на възрастните и в същото време, във всеки възрастен не спира да живее едно дете. Куклите подготвя децата за живота и ги учат ги как да общуват, защото те са с човешки образи”, разказа кураторът на изложбата гл. ас. д-р Елена Водинчар.
Освен да помага на малчуганите са възприемат света, куклата има и други функции. Тя произлиза от далечните обреди и ритуали в миналото, а в българската традиция са съхранени няколко обичая, съпътствани от нея. „Герман” е онзи, при който децата изработват кукла и я окичват с цветя. След това я погребват, за да измолят дъжд.
Куклата присъства в българския фолклор и при обредните хлябове. На Великден, Лазаровден и Тодоровден също се правят специални форми, наподобяващи човешки образ. Лазарките пък изпълняват обичая „Мара Лишанка”, при който правят кукли от чехли, поставени един в друг ги закичват с най-различни накити от сватбените носии.
Кукли присъстват и в жътварските обичаи на народа ни, като в началото и в края на жътвата, се сплита брада от класовете. Тя охарактеризира царя на нивата.
Според Елена Водинчар може да се каже, че куклата като идея присъства в българката традиция. Нашите предци са я изработвали от парцали, царевични листа, върна... „Днес виждаме и серия от сувенирни кукли с българска носия, но преди всичко те са предназначени за гостите на България”, каза още кураторът на изложбата, която предлага на вниманието на посетителите кукли от целия свят.
От индонезийски театрални кукли, през подвижни кукли от Индия, преминава през цветовете в традициите на еквадорските и африканските народи, за да стигне до европейското многообразие.
