Зимата идва, а зад гърба си всички сме натрупали впечатления от красотата на България през топлите месеци. И знаем колко ни е свидно и мило да минем покрай дворовете в китните наши селца. Да видим природата, да усетим красотата. А тя неизменно е свързана с грижата, с поддръжката на пространството, било то малко или голямо.
За жалост и тази година бяхме свидетели на бедствия, на жестоки наводнения и отново обичайните въпроси за задръстените корита на реки бяха на дневен ред. Нерегламентираната сеч е основен фактор. Но изхвърлянето на непотребни електроуреди в реки и дерета, продължава да е често срещана практика с фатални резултати. Не по-малък е проблема и в големите градове. Повечето общини имат график, според който в определени дни от месеца се извозват по-обемните “боклуци”, оставени до кофите за боклук. По-често обаче разчитаме да изчезнат…от само себе си.
Как действаме обичайно, когато се развали дребен уред като сешоар, например? Знаем ли, че старите батерии и зарядни са опасни? Колко време сме склонни на държим стара пералня в пространството между етажите на блока, или директно в двора на къщата?
Всички електроуреди съдържат в състава си различни количества вредни материали, затова е забранено да ги изхвърляме като обикновен боклук. В хладилниците и фризерите има наличие на опасни компоненти и това са фреоните. Важен фактор е, че не става дума за биологично разградими отпадъци. Третирането им трябва да се извършва в затворена среда. А най-добрата възможност е да ги предадем в център за разкомплектоване. Което се оказва, че е възможно напълно безплатно.
В повечето населени места в страната има пунктове за изкупуване на метал, от които често се възползваме, защото срещу връщането им получаваме и някой лев. За съжаление, не навсякъде има пунктове на удобно място, близо до дома. А и не всеки може да закара ненужните си електроуреди там. Било защото е физически трудно и тежко, било защото не се събират в личния ни автомобил.
Не всеки разполага с пикап, или с друго голямо превозно средство. Цената, за да си наемем обезсмисля идеята за връщане като старо желязо, дори за най-тежките ни уреди.
Какви са другите възможности? На първо място, в противоречие с навиците на консуматорското общество, в което живеем е идеята “ако нещо работи, използвай го докрай”! Това се оказва и първата точка от йерархията на управление на отпадъците на европейската директива. Нагласата “хайде да си купим нова печка, не ми се занимава с ремонти” се оказва на практика зле работеща концепция, защото носи след себе си последствия. А те често са нерегламентираните сметища, които подлежат на глоби. Или наводненията, при които е трудно да бъде оказана адекватна помощ, заради непочистените корита на реки и системното изхвърляне на обемни отпадъци, каквито са електроуредите. Общо 360 реки в България за затлачени и опасни. Ето и някои от мерките, които общините ще предприемат:
Община Пловдив планира да реализира поредната обществена поръчка за почистване от растителност на урбанизираната територия на река Марица, която е 5,1 км. Това през септември месец тази година, съобщи зам.-кметът по екология и здравеопазване Анести Тимчев.
Коритото на река Марица в рамките на Пловдив не е почиствано основно от 2011 година.
Шест са най-критичните речни участъка в Ловешка област. Те са по поречието на река Вит в Луковитско и подлежат на спешни и неотложни възстановителни работи. За тях са изготвени проекти и е отправено искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет за отпускане на близо 14 милиона лева, с цел предотвратяване на наводнения и бедствия. Участъците са в землищата на селата Торос и Дерманци.
През летния сезон превантивно са почистени 13 дерета на територията на квартали в Габрово и селата в общината.
Често деретата се почистват от битови отпадъци, автомобилни гуми, едрогабаритни отпадъци, които недобросъвестни граждани изхвърлят нерегламентирано и по този начин създават опасност за населението на общината при обилни валежи. За това сигнализират от общинския пресцентър.
През пролетта на 2023-та година бе обявено частично бедствено положение в Етрополе. Основната причина са рекордните валежи. Но областният управител заяви, че коритата на реките извън населената част на Етрополе не са почиствани от много време. През последните години не е имало средства за такава дейност.
Навсякъде финансирането е трудно, защото сумите за почистване за огромни. Какво правим?
Добрите примери за доброволческа дейност касаят и защитени обекти. “Никюп е село с хилядолетна история, разположено в земите на древния град Nikopolis ad Istrum. Благодарение на будните му граждани и сдружение Балканка още едно грозно сметище е отстранено от красивата природа на България.” В сайта на сдружението можете да видите снимки и да научите повече за “преди” и “след” акцията.
Какви са добрите възможности, които да отговарят на всички стандарти за опазване на околната среда? Можем ли да разчитаме на добра организация във всяка точка на страната, без това да ни струва пари? Какво да правим, когато си купим нов уред, или стария се развали?
Къде е мястото на малките и по-големи електроуреди, когато вече не ни трябват?
От собствения ни дом, до кофата за боклук и…коритата на реките!
За цялата организация, философия на идеята и кой ще ни изнесе уредите безплатно, можете да научите повече от последния епизод на “Тройка по никое време” - подкаст на Милена, Кирил и Тодор от сутрешното радио шоу “Тройка на разсъмване”. Гост е Силвана Рици от Макметал Холдинг.
За жалост и тази година бяхме свидетели на бедствия, на жестоки наводнения и отново обичайните въпроси за задръстените корита на реки бяха на дневен ред. Нерегламентираната сеч е основен фактор. Но изхвърлянето на непотребни електроуреди в реки и дерета, продължава да е често срещана практика с фатални резултати. Не по-малък е проблема и в големите градове. Повечето общини имат график, според който в определени дни от месеца се извозват по-обемните “боклуци”, оставени до кофите за боклук. По-често обаче разчитаме да изчезнат…от само себе си.
Как действаме обичайно, когато се развали дребен уред като сешоар, например? Знаем ли, че старите батерии и зарядни са опасни? Колко време сме склонни на държим стара пералня в пространството между етажите на блока, или директно в двора на къщата?
Всички електроуреди съдържат в състава си различни количества вредни материали, затова е забранено да ги изхвърляме като обикновен боклук. В хладилниците и фризерите има наличие на опасни компоненти и това са фреоните. Важен фактор е, че не става дума за биологично разградими отпадъци. Третирането им трябва да се извършва в затворена среда. А най-добрата възможност е да ги предадем в център за разкомплектоване. Което се оказва, че е възможно напълно безплатно.
В повечето населени места в страната има пунктове за изкупуване на метал, от които често се възползваме, защото срещу връщането им получаваме и някой лев. За съжаление, не навсякъде има пунктове на удобно място, близо до дома. А и не всеки може да закара ненужните си електроуреди там. Било защото е физически трудно и тежко, било защото не се събират в личния ни автомобил.
Не всеки разполага с пикап, или с друго голямо превозно средство. Цената, за да си наемем обезсмисля идеята за връщане като старо желязо, дори за най-тежките ни уреди.
Какви са другите възможности? На първо място, в противоречие с навиците на консуматорското общество, в което живеем е идеята “ако нещо работи, използвай го докрай”! Това се оказва и първата точка от йерархията на управление на отпадъците на европейската директива. Нагласата “хайде да си купим нова печка, не ми се занимава с ремонти” се оказва на практика зле работеща концепция, защото носи след себе си последствия. А те често са нерегламентираните сметища, които подлежат на глоби. Или наводненията, при които е трудно да бъде оказана адекватна помощ, заради непочистените корита на реки и системното изхвърляне на обемни отпадъци, каквито са електроуредите. Общо 360 реки в България за затлачени и опасни. Ето и някои от мерките, които общините ще предприемат:
Община Пловдив планира да реализира поредната обществена поръчка за почистване от растителност на урбанизираната територия на река Марица, която е 5,1 км. Това през септември месец тази година, съобщи зам.-кметът по екология и здравеопазване Анести Тимчев.
Коритото на река Марица в рамките на Пловдив не е почиствано основно от 2011 година.
Шест са най-критичните речни участъка в Ловешка област. Те са по поречието на река Вит в Луковитско и подлежат на спешни и неотложни възстановителни работи. За тях са изготвени проекти и е отправено искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет за отпускане на близо 14 милиона лева, с цел предотвратяване на наводнения и бедствия. Участъците са в землищата на селата Торос и Дерманци.
През летния сезон превантивно са почистени 13 дерета на територията на квартали в Габрово и селата в общината.
Често деретата се почистват от битови отпадъци, автомобилни гуми, едрогабаритни отпадъци, които недобросъвестни граждани изхвърлят нерегламентирано и по този начин създават опасност за населението на общината при обилни валежи. За това сигнализират от общинския пресцентър.
През пролетта на 2023-та година бе обявено частично бедствено положение в Етрополе. Основната причина са рекордните валежи. Но областният управител заяви, че коритата на реките извън населената част на Етрополе не са почиствани от много време. През последните години не е имало средства за такава дейност.
Навсякъде финансирането е трудно, защото сумите за почистване за огромни. Какво правим?
Добрите примери за доброволческа дейност касаят и защитени обекти. “Никюп е село с хилядолетна история, разположено в земите на древния град Nikopolis ad Istrum. Благодарение на будните му граждани и сдружение Балканка още едно грозно сметище е отстранено от красивата природа на България.” В сайта на сдружението можете да видите снимки и да научите повече за “преди” и “след” акцията.
Какви са добрите възможности, които да отговарят на всички стандарти за опазване на околната среда? Можем ли да разчитаме на добра организация във всяка точка на страната, без това да ни струва пари? Какво да правим, когато си купим нов уред, или стария се развали?
Къде е мястото на малките и по-големи електроуреди, когато вече не ни трябват?
От собствения ни дом, до кофата за боклук и…коритата на реките!
За цялата организация, философия на идеята и кой ще ни изнесе уредите безплатно, можете да научите повече от последния епизод на “Тройка по никое време” - подкаст на Милена, Кирил и Тодор от сутрешното радио шоу “Тройка на разсъмване”. Гост е Силвана Рици от Макметал Холдинг.
