Преди близо век една обществена организация - Съюз за закрила на децата, в бедните следвоенни години с дарения успява да изгради над 3000 трапезарии, 162 летовища и близо 30 почивни лагера в България. Това е само част от историята на първите обществени усилия у нас за закрила на децата. История, която може да бъде видяна в документалната изложба, откриваща се утре в Народното събрание и посветена на 2014-та - годината на правата на детето. Планира се след средата на юни изложбата да бъде показана и в други градове на страната.
Малцина знаят, че за първи път в България Денят на детето е отбелязан през 1926 г. От 8 май следващата година инициативата за официалното му ежегодно празнуване се поема от Съюза за закрила на децата в България. Той е учреден през юни 1925 г. и отначало е към структурите на Българското дружество „Червен кръст". Това са само част от нещата, които могат да бъдат научени от документалната изложба „Закрилата на децата в България - началото", организирана от Държавната агенция за закрила на детето и Държавна агенция „Архиви".
Малко от днешните българи могат да си представят как тази организация, финансирана изцяло от дарения, за 15 години в бедните времена след Първата световна война, открива в цяла България 3329 трапезарии за 179 258 селски и 34 899 градски деца, 460 летни детски игрища, 162 летовища, 27 почивни лагера. Обществената енергия тогава е била водеща, разказа в ефира на Дарик историкът Кристина Попова, издала книгата „Националното дете", събрала тези усилия от началото на миналия век.
„В този съюз активно се включва съпругата на Андрей Ляпчев - Констанца Ляпчева, по-късно тя е и дългогодишна председателка, но все пак носещата сила на съюза това са хората, които участват доброволно със своя труд и средства", обясни Кристина Попова. Тя подчерта, че всичко се случва в много бедни години с крайно мизерни средства. Целта е била гладните деца да бъдат нахранени, болните да бъдат лекувани, за да се води борба с детската смъртност тогава.
Според Попова много от традициите са загубени. „Загубен е не само споменът, но и рефлексът, който хората са имали тогава, че грижата за деца, за болните и слабите, е обществена отговорност, а не само грижа на държавата", допълни историкът.
Липсата на приемственост и забравата за онова, което е правило българското общество в началото на миналия век, е основният стимул да бъде организирана тази изложба, обясни пред Дарик и председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева.
„Други балкански страни, които започват да работят за закрила на детето с подобни формирования, пазят изключително силно и ревниво тази традиция и постигнатото от техните предшественици, а ние отново сме спуснали една завеса на забравата и смятаме, че всичко започва от нас, че всичко започваме от началото", коментира Жечева.
Над 3000 клона в цялата страна е имал Съюзът за закрила на децата, модерни за времето си били постигнатата защита срещу детския труд, защитата на незаконородените деца. Почти 20 годишни усилия са били нужни и за изготвянето на твърде съвременния за онова време Закон за детските съдилища - особено актуална теми и днес в страната.
Огромната работа по места вършат учителките-съветнички по онова време. „Единственото, което съюзът прави за тях, е да им даде едни значки „Учителки-съветнички", разбира се имали са и обществената подкрепа по места. Те са били и гръбнакът на организацията по места, чрез тях съюзът успява да проникне до последните села - там, където тогава са се раждали децата всъщност", разказа историкът Кристина Попова.
Днес учителките-съветнички не биха открила много деца в селата. Ева Жечева вижда част от тяхната роля в педагогическите съветници в училищата. Затова и след проверка на ДАЗД има препоръка към образователното министерство да бъде подготвена методика за тяхната работа, защото агресията в училище поставя учителите в особена ситуация, както и самите родители, които трудно се справят с проблема.
