Българската наука все още се ползва с много високо обществено доверие, но държавата, която е отговорна за нейното развитие, не прави достатъчно за нейното финансиране.
Това са изводите от две паралелни проучвания на обществените нагласи към качеството и ролята на българската наука, проведени от Института по социология към Българската академия на науките и Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ).
Болшинството от българските граждани са убедени, че именно на науката и учените се дължи развитието на образованието и културата на нацията. Да си учен в България все още е престижно, въпреки че за мнозинството анкетирани трудът в този сектор е много ниско платен, коментира професор Атанас Атанасов от Института по социология към БАН. Цифрите са показателни - около 83 на сто от анкетираните са на мнение, че учените не получават адекватно заплащане на своя труд. Според Добрян Добрянов от НЦИОМ около 70 на сто от участниците в тяхното изследване са изразили категорично мнение, че грижите, полагани от държавата за издръжка на научните среди, са недостатъчни. Бизнесът също би могъл да участва по-активно във финансирането на институтите, но за това властта трябва да предвиди данъчни или други финансови стимули за фирмите. Сега държавата отделя около 0,4 процента от Брутния вътрешен продукт на страната за наука, но тези средства са крайно недостатъчни, допълни професор Атанасов. Според целите на Европейския съюз до 2015 година всички страни членки трябва да отделят за развитие на научните достижения около 3 на сто от БВП на страната. За да се достигне този дял, правителството трябва да увеличи средствата за издръжка поне с 10 на сто годишно, допълни Атанасов. България изостава и по отношение на заплащането на учените. У нас стартовата заплата на професор е 600 лева, докато в съседна Румъния възнагражденията започват от 1000 евро.
