Бъбречната трансплантация става все по-социално значима тема в последните години в България. В рубриката "Доктор - ох, боли!" на "Ники Кънчев шоу", осъществявана съвместно с Актавис, проф. Димитър Младенов от Клиниката по урология в Александровска болница – София, коментира, че имаме нужда от още информация, тъй като все още не всички са убедени в смисъла от донорството.
Проф. Младенов, днес ще говорим за бъбречната трансплантация, една много социална тема.
Това е един от най-социално значимите проблеми на обществото, тъй като от него боледуват хора, които са прекарали хроничен гломерулонефрит, пиелонефрит, имат поликистоза на бъбреците и те стават хора, които не могат да участват активно в живота. Понякога се налага да се изолират от обществото. За това ние трябва да направим всичко възможно те да бъдат социализирани, а това може да стане чрез бъбречната трансплантация.
По-цветно казано, макар, че говорим за болести – всички тези болести, за които вие разказахте, карат бъбрека да увехне, да спре да функционира.
Всички тези заболявания унищожават активния паренхим на бъбрека. Т.е. той не може да бъде вече филтър за кръвта, от която да се образува урината, казано най-общо. И тези вещества, които са отпадни продукти и се елиминират чрез урината, остават в организма.
Как човек се разболява от подобни болести – наследствено, социални болести, замърсявания?
Например за поликистозата се знае, че е двустранно вродено наследствено заболяване. Т.е предава се по наследство от бащата или майката на детето. Това поразява и двата бъбрека и затова всички наследници боледуват от хронична бъбречна недостатъчност и се нуждаят от хемодиализа. Другите заболявания са свързани с имунната система и също водят до това състояние.
Обществото кипи на тази тема.
Обществото има нужда от още информация, тъй като имаме проблем в България с донорството. Не всички хора са убедени, че трябва да се разширява този проблем и всички да бъдем съгласни да даряваме органите си. Тук не става дума само за бъбречна трансплантация, а въобще за трансплантация на органи. Има нужда от още просветителска дейност.
Факт – обществото може да рабо
ти повече по този въпрос, да има и повече просветителска работа и рекламни клипове. Да се надяваме, че ще вървим в тази посока. Как е по света?
По света хората са по-разкрепостени. В България има създаден закон, който улеснява тази дейност, има създадена изпълнителна агенция по трансплантация, начело с проф. Куманов. Но все още има нужда от работа в тази насока.
Защо избрахте специалността уролог.
Често ми задават този въпрос. Аз се ориентирах към нея още във втори курс. Така се стекоха нещата.
Две думи за семейството ви.
Съпругата ми е лекарка, работи в клинична лаборатория на Александровска болница. Синът ми също е лекар-уролог.
Пита ли те често, обсъждате ли проблеми или гледате футбол вечер?
Обсъждаме проблеми, болни, как са минали дежурствата му, визитации, какви пациенти са преминали през клиниката, операции.
Разкажете за някой много интересен медицински казус, който ви е направил впечатление.
Днес консултирах един пациент на 32 години с голям тумор на пикочния мехур. Интелигентен млад мъж, който веднага след като е получил хематурия, това е кръв в урината, е потърсил лекарска помощ. Това е станало преди около 15-20 дни. Информирал се е от интернет и веднага е взел мерки. Но това е необичайно за тази възраст, въпреки че последните години прави впечатление подмладяване не само на туморите на отделителната система, а въобще на много заболявания. Сега му предстои операция. Заедно с колегите ще я направим. Медицината и операциите са екипна дейност.
netinfo