Сборник с осъвременени текстове на автентичния фолклор обмислят от Българската академия на науките. Това съобщи в интервю за Дарик проф. Албена Георгиева от Института по етнология и фолклористика към академията.
Проф. Георгиева обясни, че изключително интересни текстове от различни фолклорни области много пъти са пренебрегвани в учебните помагала, защото езикът в тях е архаичен и неразбираем. Затова от БАН обсъждат вариант, при който да запазят оригинала на текстовете, но и да го направят по-разбираем.
Според проф. Албена Георгиева не само архаичността на езика и диалектните форми в него са причина младите хора все по-рядко да се интересуват от българските приказки: „Едно време писателите израстват от тази среда, те знаят смисъла на приказката и когато я допълват със свои тълкувания, тя все пак е в посоката на тази традиция. Сегашните писатели вече нямат този контакт, както е и с танците, и песните - то за всичко важи - това че донякъде вече е опосредствана връзката със старите традиционни смисли. Съвременният свят се бори за други неща. Много по-малко говорим за морал, за отношение между хората. Дори религията най-често се споменава, когато има скандали в църквата, а не когато трябва да си изясним защо все пак човек трябва да е добър. Практиката показва, че когато правим добро, ни смятат за глупаци особено тук, на Балканите, и в България".
И все пак фолклористите от БАН обмислят подготовката на сборник с изключително интересни материали от българското народно творчество.
„Някои от тях не ги слагаме в сборници особено когато са предназначени за хора, които се учат, просто защото не е разбираем вече този език - той е архаичен, но той е и много тежък диалект. Човек трябва да познава отвътре този диалект, за да разбира всичко. Съвременните хора без това не четат, особено младите, и ако види, че не разбира, той просто ще захвърли текста. Много е важно този език да бъде преведен, така че хората да го разбират".
Все още идеята за сборника е в зародиш, допълни проф. Георгиева.
Запитана какво не знаем за майчиния си език, проф. Албена Георгиева отговори: „В един момент през Възраждането се стига до книжовна норма, т.е. не всички говорят езика, който слушаме по телевизията, по радиото. Той се е установил като норма в един момент и продължава да се установява - сменят се правилата на правописа, правилата на изговора, въвеждането на чуждиците, които също се утвърждават. Общо взето езикът е много по-разнообразен, на който говорят българите, навсякъде, дори когато са извън границите на България".
Днес отбелязваме Международния ден на майчиния език, обявен от ЮНЕСКО през 1999 г. Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора (около 4% от населението на планетата). Запазването и съхраняването на многообразието на езиците е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството.
