- Антон Дончев: Културата - очилата, през които човек вижда света
Културата е очилата, през които човек вижда света Равновесието между духовното и материалното е нарушено. Прекарваме по-голямата част от живота си в посвещаване на физически облаги. Мнението е на автора на емблематичния роман „Време разделно" акад. Антон Дончев.
По време на среща с ученици от столичната френска гимназия писателят сподели, че човешкото око е уникален апарат, а културата - очилата, които помагат на хората да прогледнат.
В началото на 2017-а година книгата „Време разделно" ще излезе и на китайския пазар. Това е 38-ят език, на който е превеждан романът.
Антон Дончев разказа анекдот, който според него заслужава човек да го знае: "В най-тежките моменти на войната няколко английски генерали се явяват при Чърчил и казват "Извинявайте, господин министър-председател, нужни са десет милиарда, иначе загиваме. Той казал "Добре, 10 милиарда, но вие познавате бюджета, откъде мога да ги взема тези 10 млрд.". Те му отговорили "Прегледахме бюджета на културата и там видяхме, че има много пари". А той отвърнал "Господа, като ви дам парите, какво ще защитавате".
Акад. Антон Дончев е на мнение, че културата са очилата, през които човек вижда света около себе си. "Аз и вие сме се родили със същите очи, които имат кученцата, маймунчетата - фантастичен апарат. Всеки компютър е милион години назад от нашите очи. Но ние започваме да гледаме като хора в резултат на нашата култура. Културата са нашите очила. Ние виждаме такъв свят, който ни показват очилата. Лоши диоптри, изцапани с мръсотия очила и ние виждаме един крив свят", каза той.
Писателят се върна назад във времето, когато българите са дошли на Балканите: "Българите са имали един военен пояс, наричали са го "български пояс", защото са го приели няколко армии - и византийската, и армии в Северна Африка. Другите армии не са знаели, че коланът е свещен за българите, защото той отделя и съединява небето и земята. Това, което е под колана, е посветено на земята, а това, което е над колана, е посветено на бога - там са сърцето, очите, светлината. Ние сме следили къде си слагаме колана - равновесието между духовното и материалното, основата на човешкото съществувание", каза акад. Дончев.
Днес обаче коланът на българите не е на мястото си, смята той. "Днес си връзваме колана малко по-нагоре отколкото му е мястото. Посвещаваме на материалното по-голямата част от живота си. Коланът ни се качва, качва нагоре. Не дай Боже да ни се качи до гърлото, защото ще се превърне в примка. Още по-лошо е, когато се качи нагоре и се превърне в превръзка на очите", коментира той.
