На 22 октомври се навършват 40 години от откриването на златното съкровище от Варненски халколитен некропол. Това е повод да си припомним интересната история на Варненския некропол.
Златото от каменно-медната епоха се появява на бял свят в епохата на развития български социализъм. Открито е през есента на 1972 година. Като повечето съкровища излиза на бял свят случайно, при изкопни работи за прокарване на кабел в днешната Западна промишлена зона, на около 500 метра от Варненското езеро.
Археолозите смятат, че уникалните находки в некропола са на възраст над 6200 години. И са доказателство за това, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация.
Златото е открито между два завода в индустриалната зона на Варна, на около 500 метра от езерото. 21-годишният тогава багерист Райчо Маринов от дългополското село Аспарухово копал траншея за кабел, когато се натъква на един от древните гробове.
След като ценната находка става достояние на властите, се взимат мерки мястото и откритото там да остане добре пазена тайна. Районът е охраняван от две патрулки. Теренът се огражда с телена мрежа. Въвежда се пропускателен режим, техническа система за охрана, взвод охранители с патрулка и стражеви кучета. От мерките за сигурност се впечатлява дори тогавашният министър на културата Людмила Живкова.
А като награда за откритото най-старото златно съкровище на планетата багеристът получава 2500 лева от държавата. С парите Маринов си купува апартамент в кв.Владиславово. Днес човекът, направил най-сензационната копка в света, е на 61 години и живее скромно във Варна. Продължава да работи, но вече като корабостроител.
