"Всеки може да живее в хармония с природата, стига да се опита да го направи." Това е мисъл на индианския мъдрец Джим Бялото Теле. В хармония със света, който ги заобикаля, се стремят да живеят и членовете на индианското общество в България - "Орловият кръг". Вече над 20 години те изучават живота и културата на различни северноамерикански племена и се опитват да пренасят част от тях в своя живот и начин на мислене.
Силата на една индианска песен е в нейната мелодия, ритъма, синхрона. Повечето песни нямат текст, но енергията им, смисълът им се усещат и предават. А Николай Янков, един от най-младите членове на "Орловият кръг" открива в тях силата, която му е нужна. "Всяка песен има свое значение и място за изпълнение. Много от бойните песни в днешно време се използват, не само когато целиш да воюваш, всеки нов ден е битка в живота - когато имаш нужда да почетеш силата в себе си и да почетеш силата отвън, можеш да пееш такава бойна песен, за да ти даде това усещане", казва Янков.
"Орловият кръг" е създаден през 1990 година. Всичко започва със страстта към индианската култура на няколко души, а после следват и първите срещи. Началото поставят 86 души, които стигат и до над 150. Днес има само около 20 български индианци, последните мохикани, както ги нарича Любомир Кюмюрджиев - един от основателите. Обяснява си броя на членовете със самото време: "Тогава се създаваха какви ли не групи - като се започне от групи за връзка с извънземните, политически групи, групи за забранените доскоро бойни изкуства, секти в буквалния смисъл на думата. Ние също бяхме обявявани за секта едно време, защото какви са тези индианци, работата не е чиста (смее се)".
Едно индианско пророчество, изразяващо важен елемент от тази различна философия, гласи: "Когато бъде отсечено последното дърво, замърсена последната река, уловена последната риба и застрелян последният бизон - тогава и само тогава белият човек ще разбере, че парите не стават за ядене".
И понеже, за да разбереш една култура, е нужно да вникнеш в нейната същност, българските индианци изучават бита на своите северноамерикански събратя. Изработват свои автентични дрехи, доколкото това е възможно. Имат свои типита, правят лагери и следват индианските обичаи. Учат песни, а всяка събота правят своята традиционна сбирка.
