Западни издания за първите решения на Обама за Гуантанамо
Западни издания за първите решения на Обама за Гуантанамо / снимка: БГНЕС

Сред водещите теми за електронните издания на някои западни всекидневници са първите решения на американския президент Барак Обама да затвори центъра за задържане на предполагаеми терористи в американската военноморска база в Гуантанамо в Куба, да закрие мрежата от тайни затвори на ЦРУ и да премахне техниките за разпит на предполагаеми терористи, използвани по време на управлението на Джордж Буш.

Закриването на затвора в Гуантанамо бележи значим обрат в американската борба срещу тероризма, отбелязва британският "Гардиън". Така Обама направи само за няколко кратки часа много повече за гарантирането на сигурността и запазването на ценностите на САЩ, отколкото направи неговият предшественик през дългите осем години, прекарани в Белия дом, допълва всекидневникът. Решението на Обама да закрие и мрежата от тайни центрове за разпит на ЦРУ обаче отиде отвъд очакванията, допълва "Гардиън". Създаването на тези центрове беше разрешено с тайна президентска заповед шест дни след атентатите от 11 септември 2001 година. Буш призна за тяхното съществуване едва пет години по-късно в реч, в която отказа да посочи къде са тези центрове и в която само подчерта, че техниките на разпити, използвани в тях са "сурови, но безопасни, законни и необходими", припомня "Гардиън". Изданието отбелязва, че в Полша и в Румъния е имало подобни центрове, в които са били задържани едни от най-опасните терористи, като мозъка на атентатите от 11 септември Халед Шейх Мохамед, който, както изглежда, е бил в таен център на ЦРУ в летището Шимани в Северна Полша, допълва изданието.

Президентът Обама направи стъпка напред, за да възстанови имиджа на САЩ по света, като нареди затварянето на Гуантанамо и на мрежата от центрове за разпити на ЦРУ, отбелязва британският "Таймс". На теория закриването на затвора в Гуантанамо е лесно, но на практика нещата стоят по друг начин, предупреждава всекидневникът. Най-големият проблем сега са най-важните затворници в Гуантанамо, за които се твърди, че са извършили най-тежките престъпления, като атентатите от 11 септември. Тези затворници обаче са били измъчвани и показанията им са били изтръгнати по този начин. Сега опасността за Обама идва точно от този факт. Ако той нареди да има процеси срещу тези затворници, съдилищата могат да обявят доказателствата срещу тях за неприемливи, тъй като те са резултат от нехуманно отношение към заподозрените, допълва вестникът.

Очевидно новата американска администрация е решена да вкара войната срещу тероризма в релсите на закона, коментира италианският "Кориере дела сера" решението на Обама задържаните в Гуантанамо да бъдат поставени под закрилата на Женевските конвенции за военнопленници, от която ги бе лишил предишният американски президент.

Президентът Обама предприе драматична стъпка вчера, като беляза обрат в политиката на правителството на Буш относно задържането и разпитването на предполагаеми терористи, отбелязва американският "Вашингтон пост". Той обаче остави отворен въпроса как неговата администрация ще се справи с проблема, който представляват онези затворници, които са прекалено опасни, за да бъдат пуснати на свобода. В интерес на истината вчерашните заповеди на Обама позволяват да се прилагат все пак някои от политиките на Буш. Според висши американски представители специалните военни комисии, създадени от предходната администрация, за да съдят затворниците в Гуантанамо, могат да бъдат запазени в някаква форма в случаите с онези задържани, за които се установи, че не могат да бъдат пуснати на свобода или да бъдат съдени от обикновени съдилища. Освен това заповедите на Обама не забраняват изпращането в други страни на предполагаеми терористи, без срещу тях да има произнесени присъди, допълва изданието. Тази техника прилагаше ЦРУ. Въпреки че сега заповедите на Обама препоръчват на ЦРУ да се придържа към техниките на разпити, използвани от военните, според американски представители, към тези заповеди може да бъде прибавен отделен протокол, касаещ само техниките на разпити на ЦРУ.

Въпреки многото въпроси без отговори, които поставят вчерашните решения на Обама, едно нещо е сигурно: вчера Обама елиминира едни от най-оспорваните средства, използвани от предшественика му срещу заподозрените терористи и така на практика обяви внезапно края на войната срещу тероризма, така както я възприемаше Буш, допълва изданието.

В друг коментар по темата "Вашингтон пост" отбелязва, че вчерашните решения на Обама показват, че преди да започне да върши нещо, той първо трябва да коригира доста неща, извършени от неговия предшественик и така да поправи щетите нанесени на американските национални ценности, гордост и чест.

Действията на Обама вчера му спечелиха положителна оценка от правозащитните организации, отбелязва "Ню Йорк таймс". Изданието, подобно на "Вашингтон пост", обаче предупреждава, че сега остават много неразрешени въпроси. Какво ще се случи с терористите, които не могат да бъдат съдени в американски съдилища, било то защото доказателствата срещу тях са били получени с цената на мъчения, или защото са прекалено поверителни и не могат да се използват открито в съда? Някои от методите на разпити на предполагаемите терористи не трябва ли да продължат да се пазят в тайна, за да се попречи така на Ал Кайда да узнае за тях и да подготвя бойците си да им устояват? Как САЩ могат да бъдат сигурни, че затворниците, които са прехвърлени в други страни, не са подлагани на мъчения там?, пише "Ню Йорк таймс".

Като пример за една от трудностите, която би породило например закриването на затвора в Гуантанамо, е фактът, че бивш затворник от този център сега е заместник лидер на йеменското крило на Ал Кайда. Това е Саид Али аш Шихри. Той бил изпратен от Гуантанамо в Саудитска Арабия, където е бил пуснат на свобода през 2007 година. Там е преминал през програма за реабилитиране на бивши джихадисти. После обаче отново е попаднал в редиците на Ал Кайда в Йемен и сега се смята, че е замесен в смъртоносния бомбен атентат срещу американското посолство в йеменската столица Сана през септември миналата година, припомня в. "Ню Йорк таймс". (БТА)