Прекаленото обсебване и желание да притежаваш другия, да го контролираш не е рядко явление и може да съсипе отношенията ни с любимия човек. В любовта на първо място са разбирането и компромисите, ето защо трябва да се съобразим с желанията на другия и да го оставим да има свое лично време да прави това, което обича.
Как да разберем дали той или тя се опитва да ни контролира и какъв е изходът от това положение разкрива психологът Александра Петрова в предаването "Кой говори":
Властта и желанието за контрол над партньора има дълбок първоизточник и обикновено е свързано с личността, със самооценката, която е гръбнака на личността. Когато самооценката ти е доста плаваща, на моменти се чувстваш добре и в свои води, в други моменти си се подхлъзнал. Това е една неадекватна или ниска самооценка. Тогава човек много често използва контрола, за да има оръдие, грубо казано, за опериране.
В патриархалния модел има една определена доминация, свързана с мъжката и женската роля. Понякога хората стандартно възприемат тези отношения и всичко върви по мед и масло. Друг тип взаимоотношения са свързани с борбата за доминация. При тях има много искри и конфликти. Колкото по-трудно възприемаш себе си като стабилен, успял, позиционирал се човек, вярващ в собствените си способности, толкова по-силно искаш да контролираш средата около себе си. И това преминава най-често през партньора.
От друга страна, когато човек е виждал самоконтрола, властта, като единствена форма на взаимоотношения между мъжа и жената в интимната връзка, много лесно е да пресъздаде това, защото това е видян вече успешен вариант. "Майка ти и баща ти са били по този начин, баба ти и дядо ти са били по този начин, близките ти също", уточнява Александра Петрова. Но много често следващото поколение преекспонира тези характеристики, особено когато си отраснал в сянката на властен родител.
Има много различни начини да властваш в една връзка. Например присъственият контрол. Един партньор, който постоянно се чуди дали достатъчно заема мислите на приятеля или приятелката си, упражнява контрол с постоянното си присъствие. Това са връзките от типа "аз ще правя с теб всичко, ние ще правим всичко заедно, навсякъде ще ходим заедно" . По този начин се изземва личното пространство и се упражнява един постоянен, времеви и пространствен контрол.
Друг тип контрол е от типа "аз знам какво е най-добро за теб", "знам какво е най-добро за нас и за връзката ни". Човекът определя посоката на развитие на връзката.
Следващият тип контрол е "взимам всичко в собствените ми ръце". Тази ситуация граничи с натрапливите типове личности - пари, време, дейности, активности се контролират от единия партньор. Например вечерята трябва да е по едно и също време, дрехите да са подредени по един и същ начин, излизанията са винаги на едно и също място, по едно и също време. И този стереотип се налага и властва, защото иначе двойката излиза извън възможностите за опериране и не може да се развива.
Много често този контрол и властване са замаскирани под израза "аз разбирам по-добре, аз мога да се грижа по-добре". И когато една такава връзка дълго е функционирала именно по този начин, единият партньор смята, че контролът е някаква форма на обич за него, както някои хора казват „щом като ме ревнува, значи ме обича". Това е едно алогично умозаключение. В тези случаи единият партньор става изцяло зависим от другия.
В работата си Александра Петрова се е сблъсквала с громен брой жени, които са изцяло зависими от партньора си. Той определя къде да почиват, забранява им да ходят на работа. Същите тези мъже определят къде ще учат децата. Те буквално са начертали един алгоритъм, в който жената е само като пионка, която трябва да изпълнява предписанията. В тези връзки интимността, сексуалната близост се губи. И на практика двойката става или на принципа родител-дете или шеф-изпълнител.
Това е и базата за развитие на следващото поколение контрольори - техните деца. И това се случва, защото човекът, който властва, изключително трудно може да вкара в своите лични схеми това да се отпуснеш спонтанно в емоциите си. Обикновено тези хора се страхуват от емоциите и ги подреждат в едни такива кутийки от типа на пространството и времето. Като процентно съотношение по-често жените търсят подкрепа за такива проблеми. Има не малко двойки и с обърнати роли, когато жената упражнява контрол над партньора си. Но мъжете са готови да прекъснат връзката в по-ранен етап, ако разберат, че партньорката им иска да доминира.
Обикновено в началото на една връзка тези отношения не се регламентират, защото тогава става въпрос за влюбване, емоции и човек е склонен да приема контрола и ревността като любов. Впоследствие, когато се открият, има вече изграден стереотип. Но има варианти за изход, категорична е психоложката. Но много трудно властващият осъзнава сам посоката си и търси вариант за промяна. Той или тя трудно се откачат от тази роля, защото тя им дава стабилност, сила, спокойствие и самооценка. Това става не чрез скандали и конфликти, а с осъзнаване на това, какво ни е потребно. Процесът е дълъг, трябват нови решения и действия. Това е изходът.
