Защо наричаме дивия кестен конски?

Защо наричаме дивия кестен конски?
Защо наричаме дивия кестен конски? / ThinkStock/Getty Images

Наричаме дивия кестен още конски кестен, само че тези кестени не се използват за храна на коне. Защо носят подобно име?

Да, конете не се хранят с конски кестен. Нещо повече, конските кестени са силно отровни за конете. Ако търсим етимологията на това название във факта, че ядките не стават за хора, а само за коне, в дълбока заблуда сме. Всъщност нещата са много по-любопитни.

Конският кестен на латински се нарича aesculus hippocastanum, което означава буквално бук конско кестенов. И всъщност е само далечен роднина на ядивните кестени - castanea. И двете носят името кестен, защото очевидно си приличат. Кестенът обаче е вид сладка ядка, известна с ядивните си качества, още от древността. Докато конският кестен не е толкова стар обитател на Стария континент. Той е бил представен на запада едва през средата на XVI век и оттогава имаме първите писмени данни за него. Един от пратениците на императора на Свещенната римска империя Фердинанд I при султан Сюлейман Великолепни, става дума за ботаника Квакер Бейн, разказва в едно свое писмо за растението и го донася на запад, където то получава и официалното си латинско име.

Името конски кестен се официализира едва през XVI век. Турците му били разказвли, на въпросния Квакер Бейн, за връзката на това растение с конете. Пратеникът писал, че от него се правело лекарство за дихателни проблеми при конете. Всъщност и днес е известно ,че конският кестен има лечебен ефект, но не само за коне. Той съдържа танин и е познат като противовъзпалително средство. Че са лекувани коне, магарета и мулета с него няма съмнение, но че са го използвали и хора, това също е вън от съмнение. Дали обаче това е истинската причина за наименованието?

Има и един друг вариант. Историята се изчервява, когато стане дума за него, но той не може с лека ръка да бъде отречен. Става въпрос за едно интересно объркване в превода. Историята е пълна с подобни обърквания, които водят след себе си странни последствия. Квакер Бейн е фламандец и говорел на старонемски с преводачите на султана. Немският език е пълен с евфемизми и един от тях е конска ябълка. Конската ябълка обаче не е растение. Конската ябълка означава друго, означава фъшкия. Когато му обяснявали за връзката между растението и конете, твърде вероятно е да са имали предвид приликата на падналите по земята едри кафяви истанбулски кестени с падналите по земята конски ябълки. И оттам конският кестен бил нещо като конската ябълка, което обяснили на пратеника на Свещената римска империя. Как иначе да му обясниш на този човек за какво става въпрос.

И така конските кестени имат нещо общо с конете, но конете със сигурност не ги ядат. Дали защото били толкова известно лекарство за конска астма, а пък конската астма било толкова разпространено заболяване в Османската империя, или просто, защото докато преведали нещо на един високопоставен гост, използвали дума, която е евфемизъм и означава друго, иди разбери. Нещата са се загубили някъде около XVI век, но конският кестен си останал конски. И някои път, особено през есента, загледайте се на какво точно приличат едрите конски кестени паднали по земята.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук

Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате