В тази епоха на социално дистанциране и потискащи новини, всички ние бихме могли да подобрим нещата с една прегръдка, пише АФП. Сега учените са анализирали кое прави прегръдката перфектната - просто не трябва да бъде прекалено силна.
Екип от японския университет Тохо измерил успокояващия ефект върху бебета при прегръдки с различен натиск, както и сравнил прегръдката от непознати с тази на родителите.
Наблюдавайки сърдечния ритъм на кърмачето и използвайки сензори за сила на натиска на ръката на възрастния, изследователите са оценили реакцията на бебето, когато е просто взето на ръце, при прегръдка със средна сила и при това, което те нарекоха „здрава прегръдка“.
Според резултатите, публикувани в списание Cell, бебетата са били успокоени повече от прегръдка със средна сила, отколкото просто да са носени на ръце, а успокояващият ефект намалява по време на „здрава“ прегръдка.
Изследователите са избрали продължителността на прегръдката да бъде до 20 секунди, тъй като "бе почти невъзможно да се избегне лошото настроение на бебето по време на едноминутно или по-дълго държане или прегръдка", признават те в доклада.
Не е изненадващо може би, че при бебета, които са над 4-месечна възраст, успокояващият ефект е по-голям при получаване на прегръдка от родител, отколкото от непозната жена.
И така, за перфектна прегръдка се счита тази със средна сила и от родител, смятат учените.
Бебетата не са единствените, които усещат ползите от успокояващата прегръдка, показаха изследванията.
Родителите също показаха значителни признаци на спокойствие, докато прегръщаха детето си.
Известно е, че хормонът окситоцин, известен още като "хормон на любовта", се отделя по време на близък физически контакт, но изследователите казват, че времето на експеримента им с прегръдки е твърде кратко, за да играе роля хормонът.
Учените смятат, че тяхното изследване за първи път измерва физиологичното въздействие от прегръщането на бебета и казват, че тяхната работа трябва да подобри познанията за връзката между родители и деца и детската психология.
Може да има приложение и за ранно откриване на аутизъм, каза за АФП Хиромаса Фунато, един от изследователите в екипа.
Изследването акцентира върху различните сензорни данни, получени по време на прегръдка - това е, което променя сърдечния ритъм, обясни Фунато.
"Децата с разстройство от аутистичния спектър (ASD) имат трудности в сензорната интеграция и социалното разпознаване", каза той.
"Следователно, нашият прост експеримент с прегръдка може да бъде използван при ранния скрининг на вегетативната функция (която регулира несъзнаваните телесни процеси), сензорната интеграция и развитието на социалното разпознаване при бебета с висок фамилен риск от аутизъм", заключи ученият.
Екип от японския университет Тохо измерил успокояващия ефект върху бебета при прегръдки с различен натиск, както и сравнил прегръдката от непознати с тази на родителите.
Наблюдавайки сърдечния ритъм на кърмачето и използвайки сензори за сила на натиска на ръката на възрастния, изследователите са оценили реакцията на бебето, когато е просто взето на ръце, при прегръдка със средна сила и при това, което те нарекоха „здрава прегръдка“.
Според резултатите, публикувани в списание Cell, бебетата са били успокоени повече от прегръдка със средна сила, отколкото просто да са носени на ръце, а успокояващият ефект намалява по време на „здрава“ прегръдка.
Изследователите са избрали продължителността на прегръдката да бъде до 20 секунди, тъй като "бе почти невъзможно да се избегне лошото настроение на бебето по време на едноминутно или по-дълго държане или прегръдка", признават те в доклада.
Не е изненадващо може би, че при бебета, които са над 4-месечна възраст, успокояващият ефект е по-голям при получаване на прегръдка от родител, отколкото от непозната жена.
И така, за перфектна прегръдка се счита тази със средна сила и от родител, смятат учените.
Бебетата не са единствените, които усещат ползите от успокояващата прегръдка, показаха изследванията.
Родителите също показаха значителни признаци на спокойствие, докато прегръщаха детето си.
Известно е, че хормонът окситоцин, известен още като "хормон на любовта", се отделя по време на близък физически контакт, но изследователите казват, че времето на експеримента им с прегръдки е твърде кратко, за да играе роля хормонът.
Учените смятат, че тяхното изследване за първи път измерва физиологичното въздействие от прегръщането на бебета и казват, че тяхната работа трябва да подобри познанията за връзката между родители и деца и детската психология.
Може да има приложение и за ранно откриване на аутизъм, каза за АФП Хиромаса Фунато, един от изследователите в екипа.
Изследването акцентира върху различните сензорни данни, получени по време на прегръдка - това е, което променя сърдечния ритъм, обясни Фунато.
"Децата с разстройство от аутистичния спектър (ASD) имат трудности в сензорната интеграция и социалното разпознаване", каза той.
"Следователно, нашият прост експеримент с прегръдка може да бъде използван при ранния скрининг на вегетативната функция (която регулира несъзнаваните телесни процеси), сензорната интеграция и развитието на социалното разпознаване при бебета с висок фамилен риск от аутизъм", заключи ученият.
