Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят, съобщиха АФП и АП.
В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсквал.
Защо хората в малки градчета са по-щастливи от живеещите в мегаполисите?
Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нараснал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?
За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета "Сейнт Андрюс" са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи...).
Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс. "Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда", пише Маурисио Гонсалес-Фореро в сп. "Нейчър".
В мозъка ни функционира безжичен скенер на емоциите
Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни "в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно", или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.
Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.
Учени изброиха кои са най-полезните продукти за мозъка
Според компютърния модел около 60% от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30% се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10% произлизат от съперничеството в групата.
"Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък", обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.
В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсквал.
Защо хората в малки градчета са по-щастливи от живеещите в мегаполисите?
Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нараснал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?
За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета "Сейнт Андрюс" са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи...).
Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс. "Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда", пише Маурисио Гонсалес-Фореро в сп. "Нейчър".
В мозъка ни функционира безжичен скенер на емоциите
Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни "в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно", или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.
Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.
Учени изброиха кои са най-полезните продукти за мозъка
Според компютърния модел около 60% от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30% се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10% произлизат от съперничеството в групата.
"Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък", обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.
