Опознаването на тялото е нещо, което помага на хората във всички аспекти на живота - от придвижването, през обличането, до това да разберем кога има травма, която възпрепятства способностите ни. Сега екип от Колумбийския университет по инженерство е създал първия робот, който може да си създаде представа за себе си, съобщава "Стъди Файндс".
Изследователите отбелязват, че хората придобиват знания за модела на собственото си тяло още като бебета. Новият им робот прави същото. Без никаква помощ от страна на изследователите техният робот създава кинематичен модел на себе си, който използва, за да планира движения, да постига цели и да избягва препятствия в редица различни ситуации. Роботът дори е способен да разпознава и компенсира повреди, които забавят работата му. В известен смисъл роботът се е самоосъзнава.
Авторите на изследването казват, че са постигнали това, като са поставили робота в средата на кръг от пет стрийминг камери. Експериментът е подобен на това да поставите дете в зала с огледала и да го оставите да изследва как изглеждат всички негови черти и движения. Също като детето, роботът се извивал и оглеждал, за да научи как изглежда, докато изпълнява различни двигателни команди. След три часа роботът спрял, сигнализирайки, че неговата дълбока невронна мрежа е приключила с изучаването на връзката между двигателните му действия и пространството, което заема, докато ги изпълнява.
"Бяхме наистина любопитни да видим как роботът си представя себе си", казва Ход Липсън, професор по машинно инженерство и директор на лабораторията за креативни машини на Колумбийския университет, в съобщение за медиите. "Но не можете просто да надникнете в една невронна мрежа, тя е черна кутия".
Инженерите от Колумбийския университет казват, че даването на възможност на роботите да си представят себе си без чужда помощ може да бъде важна стъпка напред в автоматизацията. Тъй като в момента все повече работни места разчитат на роботи, машина, която може да следи за собственото си износване или да открива "нараняване" и да го компенсира, би поддържала производството в движение. Авторите на изследването твърдят, че обществото се нуждае от роботи, които са по-самостоятелни и могат да се обръщат за помощ или да компенсират спадовете в собствената си производителност.
"Ние, хората, очевидно имаме представа за себе си", обяснява първият автор на изследването Боюан Чен, понастоящем доцент в Университета Дюк. "Затворете очи и се опитайте да си представите как ще се движи собственото ви тяло, ако трябва да предприемете някакво действие, например да протегнете ръце напред или да направите крачка назад. Някъде в мозъка си имаме представа за себе си, модел на себе си, който ни информира какъв обем от непосредственото ни обкръжение заемаме и как този обем се променя при движението ни."
Трябва ли роботите да се самоосъзнават?
Липсън признава, че самоосъзнаването на роботите е противоречива тема.
"Самомоделирането е примитивна форма на самосъзнание", казва изследователят. "Ако един робот, животно или човек има точен самомодел, той може да функционира по-добре в света, да взема по-добри решения и има еволюционно предимство."
Въпреки рисковете, свързани с предоставянето на по-голяма автономия на машините, Липсън твърди, че степента на самосъзнание на този конкретен робот е "тривиална в сравнение с тази на хората, но трябва да се започне отнякъде. Трябва да вървим бавно и внимателно, за да можем да извлечем ползите, като същевременно сведем до минимум рисковете."
Изследователите отбелязват, че хората придобиват знания за модела на собственото си тяло още като бебета. Новият им робот прави същото. Без никаква помощ от страна на изследователите техният робот създава кинематичен модел на себе си, който използва, за да планира движения, да постига цели и да избягва препятствия в редица различни ситуации. Роботът дори е способен да разпознава и компенсира повреди, които забавят работата му. В известен смисъл роботът се е самоосъзнава.
Авторите на изследването казват, че са постигнали това, като са поставили робота в средата на кръг от пет стрийминг камери. Експериментът е подобен на това да поставите дете в зала с огледала и да го оставите да изследва как изглеждат всички негови черти и движения. Също като детето, роботът се извивал и оглеждал, за да научи как изглежда, докато изпълнява различни двигателни команди. След три часа роботът спрял, сигнализирайки, че неговата дълбока невронна мрежа е приключила с изучаването на връзката между двигателните му действия и пространството, което заема, докато ги изпълнява.
"Бяхме наистина любопитни да видим как роботът си представя себе си", казва Ход Липсън, професор по машинно инженерство и директор на лабораторията за креативни машини на Колумбийския университет, в съобщение за медиите. "Но не можете просто да надникнете в една невронна мрежа, тя е черна кутия".
Инженерите от Колумбийския университет казват, че даването на възможност на роботите да си представят себе си без чужда помощ може да бъде важна стъпка напред в автоматизацията. Тъй като в момента все повече работни места разчитат на роботи, машина, която може да следи за собственото си износване или да открива "нараняване" и да го компенсира, би поддържала производството в движение. Авторите на изследването твърдят, че обществото се нуждае от роботи, които са по-самостоятелни и могат да се обръщат за помощ или да компенсират спадовете в собствената си производителност.
"Ние, хората, очевидно имаме представа за себе си", обяснява първият автор на изследването Боюан Чен, понастоящем доцент в Университета Дюк. "Затворете очи и се опитайте да си представите как ще се движи собственото ви тяло, ако трябва да предприемете някакво действие, например да протегнете ръце напред или да направите крачка назад. Някъде в мозъка си имаме представа за себе си, модел на себе си, който ни информира какъв обем от непосредственото ни обкръжение заемаме и как този обем се променя при движението ни."
Трябва ли роботите да се самоосъзнават?
Липсън признава, че самоосъзнаването на роботите е противоречива тема.
"Самомоделирането е примитивна форма на самосъзнание", казва изследователят. "Ако един робот, животно или човек има точен самомодел, той може да функционира по-добре в света, да взема по-добри решения и има еволюционно предимство."
Въпреки рисковете, свързани с предоставянето на по-голяма автономия на машините, Липсън твърди, че степента на самосъзнание на този конкретен робот е "тривиална в сравнение с тази на хората, но трябва да се започне отнякъде. Трябва да вървим бавно и внимателно, за да можем да извлечем ползите, като същевременно сведем до минимум рисковете."
