Учени от университета "Дрексел", САЩ, са успели да увеличат трайността на бетона, подсилвайки го с живи микроорганизми, пише сп. Си Би Ем (Construction and Building Materials).
Въвеждането на бактериални структури в бетона му позволява да "лекува" пукнатини.
За целта специалистите са използвали специално полимерно влакно, заключено в наситен с бактерии хидрогел и здрава защитна обвивка.
Според изследователите подобна микробна "арматура" предотвратява разрастването на пукнатините и осигурява възстановяването на увредения материал.
Изследователите са изолирали щам на бактерията Lysinibacillus sphaericus в качеството на биовъзстановяващ агент. Тези устойчиви микроорганизми се срещат често в почвата. Те имат способността да задействат специфичен процес, създавайки подобен на камък материал, който може да се стабилизира и втвърди, превръщайки се в кръпка за пукнатини в бетона.
Бактериите Lysinibacillus sphaericus са способни да съществуват при тежки условия в бетона, оставайки неактивни, докато не бъдат задействани от проникнала влага. Когато в пукнатината навлезе вода, тя кара хидрогела да се разшири.
Същевременно бактериите влизат в действие, като реагират с калция в бетона и образуват калциев карбонат, който запълва пукнатината чак до повърхността.
Учените отбелязват, че микроорганизмите се справят с възстановяването на бетона средно за един до два дни.
Въвеждането на бактериални структури в бетона му позволява да "лекува" пукнатини.
За целта специалистите са използвали специално полимерно влакно, заключено в наситен с бактерии хидрогел и здрава защитна обвивка.
Според изследователите подобна микробна "арматура" предотвратява разрастването на пукнатините и осигурява възстановяването на увредения материал.
Изследователите са изолирали щам на бактерията Lysinibacillus sphaericus в качеството на биовъзстановяващ агент. Тези устойчиви микроорганизми се срещат често в почвата. Те имат способността да задействат специфичен процес, създавайки подобен на камък материал, който може да се стабилизира и втвърди, превръщайки се в кръпка за пукнатини в бетона.
Бактериите Lysinibacillus sphaericus са способни да съществуват при тежки условия в бетона, оставайки неактивни, докато не бъдат задействани от проникнала влага. Когато в пукнатината навлезе вода, тя кара хидрогела да се разшири.
Същевременно бактериите влизат в действие, като реагират с калция в бетона и образуват калциев карбонат, който запълва пукнатината чак до повърхността.
Учените отбелязват, че микроорганизмите се справят с възстановяването на бетона средно за един до два дни.
