Британски учени потвърдиха тезата от детската приказка на Ръдиард Киплинг, че леопардът е щял да бъде лош ловец, ако не е получил петната си.
Не се потвърждава тезата на Киплинг, че леопардът е получил петната си от етиопец. Вместо това авторите на изследването смятат, че петната и ивиците на големите котки отговарят на техния хабитат.
Екипът от университета в Бристол е анализирал 37 вида котки, от дивите котки до петнистия леопард, като са оценили сложността на техните окраски с математични формули. Уравненията след това са били сравнени с данни за хабитата и поведенческите модели на котките, особено при лова. Доказано е, че котките, живеещи в затворени хабитати като горите, е по-вероятно да имат разноцветна окраска със сложни шарки, отколкото живеещите в отворени хабитати. Сложните шарки дават по-добър камуфлаж в тропическите гори, особено за живеещите по дърветата и при по-слабо осветление, като ягуарите.
Не е ясно само защо интересните шарки на тигъра не са по-разпространени сред горските котки. В сравнение с тях, живеещите в откритите планини пуми, по-често са с едноцветна козина. Леопардът, точно както подсказва Киплинг, е по средата. Кожата с петна дава добро прикритие за промъкване както ред камъни и треви, така и в клоните на дърветата. Еволюционната история на котките показва, че петната са се появявали и изчезвали в продължение на хиляди години, докато видовете са се адаптирали към натиска на околната среда. Шарките им също са се променили съответно. Изследването е публикувано в Proceedings of the Royal Society от британската Академия на науките.
