Звездите в галактиката имат партньор и се поглъщат една друга, съобщава Ройтерс. За разлика от Слънцето почти половината звезди в Млечния път си взаимодействат една с друга.
Отношенията между две звезди се наричат бинарна система. През тази седмица беше описан „провала“ на един от тези "звездни бракове". Двойката звезди започват да се въртят една около друга за период от 51 минути. Подобен орбитален период е познат при рядък клас бинарни звезди. Накрая едната звезда поглъща другата.
Двете наблюдавани звезди се намират на около 3000 светлинни години от Земята в посока съзвездието Херкулес. Една светлинна година се равнява на разстоянието, което светлината изминава за една година, около 9,5 млрд. км.
Системата принадлежи към бинарните звезди, познат като катаклизмични променливи. В тази система една звезда, подобна на нашето Слънце, обикаля в орбитата на бяло джудже. Бялото джудже е горещо и компактно ядро на изгоряла звезда. Променлива означава, че тяхната обща яркост варира, когато бъде наблюдавана от Земята. Катаклизмично се отнася към факта, че тази светимост се променя драматично – в някои случи с фактор 10 000.
В рамките на милиони години разстоянието между две звезди може да стане по-малко, отколкото е това между Земята и Луната.
„Представете си как Луната обикаля около Земята по десет пъти на нощ. За подобна скорост говорим“, казва астрофизикът Кевин Бърдж от технологичния институт в Масачузетс (MIT), водещ автор на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“.
По-голямата звезда е със същата температура като Слънцето, но с по-малък диаметър – близък до този на Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система. Бялото джудже е с маса, равняваща се на 56% от масата на нашето Слънце, но с висока плътност и с диаметър, равен на около 1,5 от земния. Това е стара двойка звезди, в рамките на която само една се движи. Когато една звезда остарее, тя се превръща в бяло джудже. Едната звезда изяжда партньора си, казва Бърдж.
Двете звезди са били свързани в продължение на 8 млрд. г. в бинарна орбита. И сега, точно преди втората да приключи звездния си живот и да се превърне в бяло джудже по начина, обичаен за тези тела, еволюирайки в тип звезда, наречен червен гигант, първата звезда преустановява жизнения цикъл на партньора. Едната звезда започва бавно да поглъща другата.
За наблюдението си учените са използвали данни от обсерваторията Паломар в Калифорния и телескопи на Хаваите и на Канарските острови.
Много звезди са съставени предимно от водород, по-малко хелий и други елементи. По-голямата от бинарните звезди – обикновено по-старата, е необичайно богата на хелий. Това е така не само защото нейният спътник е натрупал водород от външните слоеве, а и защото има много от този елемент в ядрото си. Натрупването е благодарение на бавния процес на сливане на водородните атоми с хелия в термоядрен синтез.
Тази термоядрена система периодично свети и избледнява, защото по-голямата звезда е физически деформирана заради гравитацията на бялото джудже.
Съществуват повече от хиляда познати катаклизмични променливи звезди, от които около десетина имат орбитален период от 75 минути. 51 минути е много голяма скорост, но не е рекордна – известен е орбитален период на бинарни звезди, равняващ се на 5 минути и 21 секунди. Това е времето, за което двете бели джуджета обикалят едно около друго.
Отношенията между две звезди се наричат бинарна система. През тази седмица беше описан „провала“ на един от тези "звездни бракове". Двойката звезди започват да се въртят една около друга за период от 51 минути. Подобен орбитален период е познат при рядък клас бинарни звезди. Накрая едната звезда поглъща другата.
Двете наблюдавани звезди се намират на около 3000 светлинни години от Земята в посока съзвездието Херкулес. Една светлинна година се равнява на разстоянието, което светлината изминава за една година, около 9,5 млрд. км.
Системата принадлежи към бинарните звезди, познат като катаклизмични променливи. В тази система една звезда, подобна на нашето Слънце, обикаля в орбитата на бяло джудже. Бялото джудже е горещо и компактно ядро на изгоряла звезда. Променлива означава, че тяхната обща яркост варира, когато бъде наблюдавана от Земята. Катаклизмично се отнася към факта, че тази светимост се променя драматично – в някои случи с фактор 10 000.
В рамките на милиони години разстоянието между две звезди може да стане по-малко, отколкото е това между Земята и Луната.
„Представете си как Луната обикаля около Земята по десет пъти на нощ. За подобна скорост говорим“, казва астрофизикът Кевин Бърдж от технологичния институт в Масачузетс (MIT), водещ автор на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“.
По-голямата звезда е със същата температура като Слънцето, но с по-малък диаметър – близък до този на Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система. Бялото джудже е с маса, равняваща се на 56% от масата на нашето Слънце, но с висока плътност и с диаметър, равен на около 1,5 от земния. Това е стара двойка звезди, в рамките на която само една се движи. Когато една звезда остарее, тя се превръща в бяло джудже. Едната звезда изяжда партньора си, казва Бърдж.
Двете звезди са били свързани в продължение на 8 млрд. г. в бинарна орбита. И сега, точно преди втората да приключи звездния си живот и да се превърне в бяло джудже по начина, обичаен за тези тела, еволюирайки в тип звезда, наречен червен гигант, първата звезда преустановява жизнения цикъл на партньора. Едната звезда започва бавно да поглъща другата.
За наблюдението си учените са използвали данни от обсерваторията Паломар в Калифорния и телескопи на Хаваите и на Канарските острови.
Много звезди са съставени предимно от водород, по-малко хелий и други елементи. По-голямата от бинарните звезди – обикновено по-старата, е необичайно богата на хелий. Това е така не само защото нейният спътник е натрупал водород от външните слоеве, а и защото има много от този елемент в ядрото си. Натрупването е благодарение на бавния процес на сливане на водородните атоми с хелия в термоядрен синтез.
Тази термоядрена система периодично свети и избледнява, защото по-голямата звезда е физически деформирана заради гравитацията на бялото джудже.
Съществуват повече от хиляда познати катаклизмични променливи звезди, от които около десетина имат орбитален период от 75 минути. 51 минути е много голяма скорост, но не е рекордна – известен е орбитален период на бинарни звезди, равняващ се на 5 минути и 21 секунди. Това е времето, за което двете бели джуджета обикалят едно около друго.
