Местоположението на Юпитер в Слънчевата система е изиграло ключова роля за появата на живот на Земята, смятат учени, цитирани от "Сайънс алърт" и БТА. Оказало се, че орбитите на газовите гиганти стабилизират траекториите на другите планети, създавайки оптимални условия за поява на живи организми.
Специалистите създали компютърни модели на различни орбити на Юпитер, за да установят как газовият гигант влияе върху ексцентрицитета на земната орбита. Ако ексцентрицитетът й бе равен на този на орбитата на Меркурий, нашата планета щеше да е по-близо до Слънцето, отколкото е Венера, и щеше да се отдалечи от орбитата на Марс. Това щеше да направи невъзможен живота на Земята.
Някои учени смятаха, че орбитите на планети в отделни планетни системи може да са съвсем различни, а в Слънчевата система - най-оптимални за живот. Три четвърти от компютърните симулации разкриват, че Слънчевата система се разпада за 10 милиона години, тъй като Юпитер прави орбитите на другите планети нестабилни, изхвърляйки небесни тела в далечния космос или сблъсквайки ги помежду им, а останалата една четвърт - че Земята остава подходяща за живот.
По мнението на астрономите, получените резултати оборват хипотезата, че условията на Земята, способстващи за поява на живи организми, са уникални във Вселената. Планетите, които са оптимално отдалечени от звездата си, би трябвало да имат подходящ ексцентрицитет и да са потенциално обитаеми.
Специалистите създали компютърни модели на различни орбити на Юпитер, за да установят как газовият гигант влияе върху ексцентрицитета на земната орбита. Ако ексцентрицитетът й бе равен на този на орбитата на Меркурий, нашата планета щеше да е по-близо до Слънцето, отколкото е Венера, и щеше да се отдалечи от орбитата на Марс. Това щеше да направи невъзможен живота на Земята.
Някои учени смятаха, че орбитите на планети в отделни планетни системи може да са съвсем различни, а в Слънчевата система - най-оптимални за живот. Три четвърти от компютърните симулации разкриват, че Слънчевата система се разпада за 10 милиона години, тъй като Юпитер прави орбитите на другите планети нестабилни, изхвърляйки небесни тела в далечния космос или сблъсквайки ги помежду им, а останалата една четвърт - че Земята остава подходяща за живот.
По мнението на астрономите, получените резултати оборват хипотезата, че условията на Земята, способстващи за поява на живи организми, са уникални във Вселената. Планетите, които са оптимално отдалечени от звездата си, би трябвало да имат подходящ ексцентрицитет и да са потенциално обитаеми.
