Името на Римската империя буди спомени за военна мощ, гладиаторски битки и инженерни подвизи, но за мъжете, които я управлявали, животът бил сложен и изпълнен с риск.
Юлий Цезар, чиито властови хватки положили основите за възкачването на първия император Октавиан Август, не бил единственият амбициозен тиранин, който умрял насилствено: някои императори управлявали само няколко седмици, докато други срещнали смъртта си от ръцете на доверени телохранители или членове на семейството. За онези, които оцелели, имперският статут им дал възможността да се отдадат на прищевките си и да демонстрират властта си — а техните обсесии често били наистина странни. От изгнанието на собствените им деца до въвеждането на данък върху урината, римските императори се възползвали максимално от неограничената си власт. Те се заемали с най-амбициозните, странни и егоцентрични проекти — и приключвали управлението си по най-неудобните начини.
Август осъдил собствената си дъщеря на изгнание
През 18 г. пр.н.е. император Август приел обширен пакет от морални реформи, известни като Юлиански закони, които целели да възродят традиционната римска добродетел чрез поощряване на брака и наказание на прелюбодейството. За първи път в римската история прелюбодейството станало публично престъпление, а не частен скандал — престъпление, което носело наказания като изгнание и конфискация на имущество.
Законовите мерки трябвало да служат като модел на гражданска дисциплина, но най-известната им жертва била собствената дъщеря на Август, Юлия, чиито бляскав и открито разпуснат социален живот скоро се превърнал в обществен срам. Древни писатели като Светоний, Касий Дио и Велелий Патеркул разказали, че когато Юлия била призната за виновна в прелюбодейство, баща ѝ я изпратил в изгнание на пустинния остров Пандатерия (днешен Вентоене). Според Светоний тя останала там пет години, преди Август да ѝ позволи да се върне на континента. Все пак той никога не я извикал обратно от изгнание и останал унизен от поведението ѝ. Когато една от довереничките на Юлия — бивша робиня на име Фийба — се обесила по същото време, Август казал, че „по-скоро би искал да е баща на Фийба“.
Дори и ако Юлия била най-строго наказаната, желанието на Август да контролира и оформя членовете на семейството си не спряло дотук. Според Светоний императорът имал много специфичен почерк, толкова отличителен, че настоявал да обучава наследниците си как да пишат по същия начин, тренирайки ги „да имитират почерка му“. Този вид „микромениджмънт на писането“, пише професорът по класически науки Том Геуе от Националния университет на Австралия, „бил уникален за Август“ и показвал почти обсесивното му желание да осигури наследството си чрез себеотражение в прекия си род.
Клавдий опитал да промени азбуката
Подобно на законите на Август за добродетелта, император Клавдий (41–54 г. сл.н.е.) също искал да промени основите на римското общество. Според Светоний той се опитал да добави нови букви в латинската азбука: антисимгма Ↄ, звучаща като bs или ps; Ⱶ, полух, който изглеждал като кратък гласен звук; и дигама Ⅎ, която звучала като „w“. Светоний добавил, че Клавдий дори написал книга, за да обясни теорията зад тези букви.
Макар това да изглеждало смело, древните езици наистина еволюирали и се променяли. Историкът Тацит написал, че именно тази практика вдъхновила Клавдий да се опита на този експеримент. В книгата си Empire of Letters, професорът от MIT Стефани Франптън обяснила, че въвеждането на нови букви от Клавдий се разглеждало като част от традицията, при която езикът и азбуката се развивали с времето.
Въпреки че примери на буквите на Клавдий били открити при археологически разкопки, опитът се оказал неуспешен. Светоний отбелязал, че буквите бързо излезли от употреба. Дори императорът на Рим не можел да промени начина, по който хората пишели.
Нерон карал хората да го слушат как пее
Докато Август се фокусирал върху управлението на дома и империята, император Нерон (54–68 г. сл.н.е.) бил по-заинтересован от забавления и изпълнения. Предназначен за политически живот, Нерон мечтал вместо това да стъпи на театралната сцена. Освен че писал поезия, той редовно принуждавал поданиците си да присъстват на музикалните му концерти.
Според Светоний „докато пеел, никой не можел да напусне театъра дори по най-неотложни причини“. Историкът добавя, че бременни жени раждали, докато императорът свирел, а други, уморени от аплодисменти, се опитвали да избягат през заключените порти, рискувайки нараняване. Най-отчаяните, пише Светоний, симулирали смърт, за да бъдат изнесени за погребение.
Много други истории за Нерон обаче били значително по-малко очарователни: отношенията му с жените били белязани от насилие. Когато се уморил от политическите намеси на контролиращата си майка Агрипина, той замислил нейното убийство. След няколко неуспешни опита с отрова, организирал корабокрушение, което тя преживяла, плувайки до брега. Когато научил за нейното оцеляване, накрая я пробол и заявил, че се е самоубила.
След смъртта на Агрипина поведението на Нерон станало все по-кърваво. След като се развел и заточил съпругата си Октавия, той я обвинявал в прелюбодейство и я екзекутирал. Светоний твърдял, че той ритал втората си съпруга Попея до смърт, докато била бременна.
Много древни историци също обвинявали Нерон, че е предизвикал Големия пожар в Рим през 64 г., за да освободи място за разкошните си строежи. Касий Дио писал, че по време на пожара Нерон се качил на покрива на двореца си, облечен като лирист, и пеел „Завземането на Рим“. Тази вероятно неверна подробност дала началото на мита, че „Нерон свирел на цигулка, докато Рим горял“, но затвърдила репутацията му на обсебен музикант.
Веспасиан имал съмнително минало
Веспасиан (69–79 г. сл.н.е.) донесъл стабилност на Римската империя след година на хаотична гражданска война след смъртта на Нерон, но миналото му било подозрително: основателят на Флавиевата династия, известен най-вече с покоряването на по-голямата част от Юдея по време на Първата юдейска война, вероятно започнал богатството си като търговец на роби, специализирал в кастрати или еунуси.
Около 62 г. сл.н.е. бъдещият император завършил управлението си като проконсул на Африка във финансова криза. Кредитът му бил разрушен, а имуществото му ипотекирано. Тогава се обърнал към най-съмнителната търговия. Светоний написал, че Веспасиан бил „манго“ (нечестен търговец), който се занимавал с „магарета“. Според изследване от 2002 г. на А. Б. Босуърт терминът „mulio“ (магаре) се използвал за търговци на хора, като „магаретата“ били млади момчета, поробени и кастрирани. Ако Веспасиан се занимавал с такава търговия, това обяснявало как бързо възстановил богатството си.
Дори след като станал император, Веспасиан не се въздържал от печалби от табу индустрии. Според Сара Е. Бонд, доцент по древна история в Университета на Айова, когато пестеливият Веспасиан станал император, той наследил империя „в крайна финансова криза“. Като част от мерките за икономии, той възстановил данък върху урината (vectigal urinae), важен продукт за пране и обработка на кожи. „Урината“, казала Бонд, „дошла от обществени тоалетни и от съдове, изпразвани на улиците от апартаментите над тях“. Не се знаело точно колко печалба донесъл данъкът, но „в град с 1 милион жители“ имало „стотици кожари и перачки“, които „трябвало да използват тези човешки отпадъци за бизнеса си“. Данъкът вероятно донесъл значителна сума на Веспасиан.
Светоний и Касий Дио разказали, че когато синът на Веспасиан, Тит, изразил отвращението си към цялата тази работа, баща му вдигнал златна монета и попитал дали „издава миризма“. Оттук произлязъл изразът „парите не миришат“.
Антонин Пий умрял от „предозиране“ с сирене
Не всички имперски странности били толкова трудни за разбиране. Антонин Пий (138–161 г. сл.н.е.) бил човек, който обичал сирене. Мекосърдечен и изключително способен, той бил известен на по-късните историци като един от „добрите императори“, тъй като ръководил Рим през относително мирното си 23-годишно управление.
За съжаление, любовта му към млечните продукти му изиграла лоша шега. Според Historia Augusta, четиривековна биографична колекция, „той умрял от треска, която сам си предизвикал, като ял алпийско сирене прекалено лакомо. След като взел баня на третия ден, легнал, призовал приятелите си и наредил на Марк Аврелий да бъде представен на войниците като император. После, сякаш в сън, той починал.“
Historia Augusta е известна с несигурността си като исторически източник, но ако това било вярно, смъртта на Антонин била една от най-симпатичните сред римските владетели.
Валериан завършил живота си като „стъпало“
Други римски императори срещнали много по-кървави съдби от Антонин. Нерон се самоубил; Галба бил убит от префектите и преторианците; Гета бил убит от брат си Каракала — с помощта на майка им. Най-унизителният край вероятно сполетял Валериан, който управлявал през средата на III век сл.н.е.
Валериан прекарал по-голямата част от кариерата си, воювайки с персите на източната граница, където бил пленен от цар Шапур I. Шапур се оказал жесток победител. След като взел Валериан в плен, той го оставил жив като трофей и се наслаждавал, като редовно го унижавал. Според четиривековния писател Лактанций, когато „Шапур искал да се качи на кон или колесница, Валериан трябвало да подаде гърба си, а кралят поставял крака си върху римския император като стъпало“.
След дълъг период като човешко стъпало, пише Лактанций, Валериан бил превърнат в „плашило“. „Накрая бил одран жив, а кожата му, пълна със слама и боядисана в червено, изложена в персийски храм като вечен спомен за победата на царя“.
Историческата точност на тази история се обсъжда, тъй като идва от сензационното On the Deaths of the Persecutors от Лактанций, християнски автор, който презирал злото отношение на Валериан към християните. Други исторически източници също описвали пленяването и унижението на Валериан от персите.
