По това време на годината погледите на астрономи и любители са насочени към нощното небе. Причината е метеорният поток Персеиди - едно от най-забележителните астрономически събития през годината, който е активен от средата на юли до края на август. Пикът му може да се наблюдава между 11 и 13 август, съобщава сайтът Спейс.
Обикновено в максимума на Персеидите, считани за едни от най-впечатляващите метеорни потоци благодарение на яркостта и скоростта на "падащите звезди", се виждат около 100 метеора на час. Тази година, според Американското дружество на метеоролозите, ще могат да се наблюдават до 75 "падащи звезди" на час, като е възможно гледката да бъде осуетена от лунната светлина.
Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити.
Родоначалник на Персеидите, споменати за първи път в китайски летописи през 36 г. след Христа, е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 г. Метеорният поток е получил наименованието си от съзвездието Персей, където се намира радиантът му (привидната точка, от която се появява).
По данни на НАСА Персеидите се движат със скорост от около 60 километра в секунда или 250 пъти по-бързо от реактивен самолет. Ако човек можеше да пътува с метеор от този поток, полетът му от Сан Франциско до Ню Йорк би продължил една минута, вместо пет часа със самолет. Когато достигнат земната атмосфера с невероятната си скорост, тези частици изгарят при температури между 3000 и 10 000 градуса - около 10 пъти по-високи от тази на вулканична лава.
Още един метеорен поток е активен в момента - Южни Делта Аквариди, чийто максимум беше в края на юли.
Следващите небесни спектакли, които почитателите им ще могат да наблюдават, са метеорните потоци Дракониди и Ориониди, пиковете на които са съответно в началото и края на октомври. Следват метеорните потоци Леониди през ноември, и декемврийските - впечатляващите Джеминиди и "скромните" Урсиди.
Обикновено в максимума на Персеидите, считани за едни от най-впечатляващите метеорни потоци благодарение на яркостта и скоростта на "падащите звезди", се виждат около 100 метеора на час. Тази година, според Американското дружество на метеоролозите, ще могат да се наблюдават до 75 "падащи звезди" на час, като е възможно гледката да бъде осуетена от лунната светлина.
Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити.
Родоначалник на Персеидите, споменати за първи път в китайски летописи през 36 г. след Христа, е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 г. Метеорният поток е получил наименованието си от съзвездието Персей, където се намира радиантът му (привидната точка, от която се появява).
По данни на НАСА Персеидите се движат със скорост от около 60 километра в секунда или 250 пъти по-бързо от реактивен самолет. Ако човек можеше да пътува с метеор от този поток, полетът му от Сан Франциско до Ню Йорк би продължил една минута, вместо пет часа със самолет. Когато достигнат земната атмосфера с невероятната си скорост, тези частици изгарят при температури между 3000 и 10 000 градуса - около 10 пъти по-високи от тази на вулканична лава.
Още един метеорен поток е активен в момента - Южни Делта Аквариди, чийто максимум беше в края на юли.
Следващите небесни спектакли, които почитателите им ще могат да наблюдават, са метеорните потоци Дракониди и Ориониди, пиковете на които са съответно в началото и края на октомври. Следват метеорните потоци Леониди през ноември, и декемврийските - впечатляващите Джеминиди и "скромните" Урсиди.
