Ново проучване разкрива как се уврежда имунната система на астронавтите, предаде Ройтерс.
Увеличават се доказателствата за многобройните начини, по които пътуването в среда с микрогравитация в космоса влияе на човешкото тяло. Изследвания показват как намалява активността на гените в белите кръвни телца, които са от решаващо значение за имунната система.
Проучване, в което участват 14 астронавти, прекарали до шест месеца на борда на Международната космическа станция (МКС), установи, че активността на гените в левкоцитите бързо намалява в космоса и се връща към нормалното си състояние скоро след кацането на Земята, съобщиха изследователите в четвъртък.
Констатациите дават представа защо астронавтите са по-податливи на инфекции по време на полети, като показват как в космоса човешкият организъм отслабва за борба с патогените.
"По-слабият имунитет увеличава риска от инфекциозни заболявания, като ограничава способността на астронавтите да осъществяват сложните си задачи в космоса. Ако се появи инфекция или състояние, свързано с имунната система, и се развие до тежко състояние, изискващо медицински грижи, то астронавтите в космоса биха имали ограничен достъп до грижи и лекарства", казва молекулярният биолог Одет Ланувил от университета на Отава, Канада. Тя е водещ автор на изследването, публикувано в изданието "Фронтиърс ин имюнолъджи".
Левкоцитите се произвеждат в костния мозък и се движат чрез кръвообращението и тъканите. След като открият нашественици в тялото като вируси и бактерии, произвеждат антитела, за да атакуват патогена. Специфични гени отговарят за освобождаването им.
Учените изследват левкоцити от кръвни проби, взети от астронавти - 11 мъже и три жени, които са от Канадската космическа агенция и от НАСА. Пробите са взети веднъж преди полет, четири пъти на борда на МКС и пет пъти след завръщането им на Земята.
Активността на 247 гена на левкоцитите е около една трета от нормалните нива по време на космическия престой, установи проучването. Това се наблюдава в първите няколко дни в космоса, но след това остава на стабилно ниво. Гените обикновено се връщат към нормалното си поведение в рамките на около месец след завръщането на астронавт на Земята.
Установяването на промяна в поведението на гените в левкоцитите е значителна стъпка към разбирането на отклоненията в човешката имунна система в космоса, добавя Ги Трюдел, който е съавтор на изследването.
Според учените тези промени могат да са резултат от феномен, при който заради липсата на земно притегляне кръвта се преразпределя от долната към горната част на тялото. Малко вероятно е по-голямото излагане на слънчева радиация в космоса да е виновно, добавят експертите.
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната
"Ще са необходими нови и специфични контрамерки", казва Трюдел.
Преди това учените констатират, че астронавтите имат проблеми с имунната система в космоса. Това е включва реактивиране на латентни вируси, сред които Епщайн-Бар, отговорен за инфекциозната мононуклеоза; варицела-зостер, причиняващ херпес; и херпес симплекс 1.
Оказва се също, че в космоса в слюнката и урината на астронавтите има повече вирусни частици, а това увеличава риска от разпространение на патогени сред колегите им, чиято имунна система може да е отслабена.
Проучването, финансирано от Канадската космическа агенция, следва подобно изследване, подкрепено от НАСА и публикувано на 8 юни. То описва мозъчните промени, наблюдавани при астронавтите.
Сред другите документирани последствия от пътуванията в космоса са проблеми с костите, атрофия на мускулите, сърдечносъдови промени, проблеми с равновесието на вътрешното ухо и други.
Причина за безпокойство е рискът от ракови заболявания, дължащи се на по-голямо излагане на радиация.
Увеличават се доказателствата за многобройните начини, по които пътуването в среда с микрогравитация в космоса влияе на човешкото тяло. Изследвания показват как намалява активността на гените в белите кръвни телца, които са от решаващо значение за имунната система.
Проучване, в което участват 14 астронавти, прекарали до шест месеца на борда на Международната космическа станция (МКС), установи, че активността на гените в левкоцитите бързо намалява в космоса и се връща към нормалното си състояние скоро след кацането на Земята, съобщиха изследователите в четвъртък.
Констатациите дават представа защо астронавтите са по-податливи на инфекции по време на полети, като показват как в космоса човешкият организъм отслабва за борба с патогените.
"По-слабият имунитет увеличава риска от инфекциозни заболявания, като ограничава способността на астронавтите да осъществяват сложните си задачи в космоса. Ако се появи инфекция или състояние, свързано с имунната система, и се развие до тежко състояние, изискващо медицински грижи, то астронавтите в космоса биха имали ограничен достъп до грижи и лекарства", казва молекулярният биолог Одет Ланувил от университета на Отава, Канада. Тя е водещ автор на изследването, публикувано в изданието "Фронтиърс ин имюнолъджи".
Левкоцитите се произвеждат в костния мозък и се движат чрез кръвообращението и тъканите. След като открият нашественици в тялото като вируси и бактерии, произвеждат антитела, за да атакуват патогена. Специфични гени отговарят за освобождаването им.
Учените изследват левкоцити от кръвни проби, взети от астронавти - 11 мъже и три жени, които са от Канадската космическа агенция и от НАСА. Пробите са взети веднъж преди полет, четири пъти на борда на МКС и пет пъти след завръщането им на Земята.
Активността на 247 гена на левкоцитите е около една трета от нормалните нива по време на космическия престой, установи проучването. Това се наблюдава в първите няколко дни в космоса, но след това остава на стабилно ниво. Гените обикновено се връщат към нормалното си поведение в рамките на около месец след завръщането на астронавт на Земята.
Установяването на промяна в поведението на гените в левкоцитите е значителна стъпка към разбирането на отклоненията в човешката имунна система в космоса, добавя Ги Трюдел, който е съавтор на изследването.
Според учените тези промени могат да са резултат от феномен, при който заради липсата на земно притегляне кръвта се преразпределя от долната към горната част на тялото. Малко вероятно е по-голямото излагане на слънчева радиация в космоса да е виновно, добавят експертите.
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната
"Ще са необходими нови и специфични контрамерки", казва Трюдел.
Преди това учените констатират, че астронавтите имат проблеми с имунната система в космоса. Това е включва реактивиране на латентни вируси, сред които Епщайн-Бар, отговорен за инфекциозната мононуклеоза; варицела-зостер, причиняващ херпес; и херпес симплекс 1.
Оказва се също, че в космоса в слюнката и урината на астронавтите има повече вирусни частици, а това увеличава риска от разпространение на патогени сред колегите им, чиято имунна система може да е отслабена.
Проучването, финансирано от Канадската космическа агенция, следва подобно изследване, подкрепено от НАСА и публикувано на 8 юни. То описва мозъчните промени, наблюдавани при астронавтите.
Сред другите документирани последствия от пътуванията в космоса са проблеми с костите, атрофия на мускулите, сърдечносъдови промени, проблеми с равновесието на вътрешното ухо и други.
Причина за безпокойство е рискът от ракови заболявания, дължащи се на по-голямо излагане на радиация.
