Персийската котка е подходящ домашен любимец за хора, които обичат спокойствието и по тихите игри. Характерът на тези порода е именно такъв – тих и спокоен. Тази котка обича да се излежава на топло и уютно място в дома. Вижте всичко, което трябва да знаете за тази порода котки, в канала "Zoo Box" във vbox7:
Положителни качества
Персийските дългокосмести котки са тихи и спокойни. Лесно и бързо се привързват към стопанина си. Те са гальовни и не са така активни като някои късокосмести породи. В общия случай те нямат нищо против да живеят самостоятелно. Биха били доволни да са единствената котка в дома и харесват тишината и спокойствието.
Характеристика
Персийската котка е привлекателна и нежна, много тиха и лесна за съжителстване. Тя обича да я решат и да си играят с нея, но е малко вероятно да се присъедини към шумни игри.
Персийките имат изградени навици и обичат спокойствието и нежното отношение. Те предпочитат сигурността на земята и не се катерят често. Обичат заниманията с подходящите котешки играчки, но са също толкова щастливи, когато си лежат спокойно на любимо място.
Размери
Това е котка със среден размер.
Тегло:
От 7 до 12 килограма.
iStock/Getty Images
Хигиена
Тази порода изисква ежедневно разресване на козината, за да може по издължената козина да няма възли и сплъстявания.
Трябва да се обръща внимание на очите и долната част на тялото.
Нещо обичайно е очите на персийската котка да сълзят, а носът трябва да се почиства редовно.
Както и при всички котки, се препоръчва редовна ваксинация и изследване за паразити.
Продължителност на живот
10-12 години
Страна:
Турция и Персия (днешен Иран)
Произход и история
Първите документирани предшественици на персийската котка са внесени през XVII век от Персия в Италия и от Ангора (понастоящем Анкара), Турция, във Франция. Персийските котки са със сива козина, докато тези от Ангора са бели. Наследниците на тези дългокосмести котки в крайна сметка стигат до Обединеното кралство през XIX век. В ранния период на тяхното съществуване персийските котки са били различни от котките, които печелят конкурсите днес: техните муцуни са били по-издължени, а ушите им – по-големи и подвижни. През годините резултатът от селективното чифтосване е набито тяло и сплесната муцуна, позната и до днес.
