Откъде идват приказките за русалките?
Думата русалка е славянска. Това са водни духове, ама женски. Седят по бреговете на реки и езера и нищо добро не ти мислят, много са опасни, понеже могат да те завлекат във водата и да те удавят.
Те са амфибии, ама ти не си. Но не само славянската митология разполага с такъв женски дух. Почти всички го имат. При древните гърци това са сирените. Сирените са полужени-полуптици и отвличат вниманието на моряците, после корабите им се разбиват. Но, вие знаете легендата. Одисей ги надхитрил. В по-късни времена мореплавателите, които достигали непознати води, обичали да се плашат взаимно с тези особени същества, но това било част от моряшкия сленг.
Да спрем до тук, защото въпросът е литературен, не митологически. Общото между русалките, сирените, mermaids и прочее нимфи е, че са секси. Красиви са, но са опасни, фатални жени, които завличат мъжете там, където няма здрава почва под краката им.
Дотук, добре. Обаче в литературата, изобразителното изкуство, музиката, русалките попадат сравнително късно и то най-вече в техния трансграничен статут. Русалките са наполовина жени, ама само наполовина. Ето как, когато Ханс Кристиан Андерсен прибягва до образа на малката русалка, приказката, след която следва бум на русалките, Андерсен има предвид нещо много характерно. И друг път сме казвали, той притежава едно знаменито признание. На въпроса, защо не е оставил автобиография, той отвръща: как да не съм оставил, моята автобиография е "Малката русалка".
Андерсен е бил с особена сексуалност. Не ни е работа да са ровим в нея, само да отбележим, че е имал силно привличане към един млад сътрудник, наречен Едвар Колин, към един танцьор - Харолд Шарф, и към саксонския граф - Карл Александър. Андерсен се е чувствал некомфортно в кожата си и е искал да бъде част от друг свят, което е и основата на приказката за русалката. Оригиналният вариант на историята завършва със самоубийството на морското същество, но впоследствие Андерсен го преработва. Русалката е принудена да върши 300 години добри дела, за да получи обратно душата си. Според литературните критици този край съответства много повече на вътрешната драма на писателя от мотива за самоубийството.
Но друго е по-същественото. Русалката става сексуален мотив за невъзможна любов, понеже в качеството си на полуриба- полужена няма как да бъде пълноценно с мъже. По този начин фигурата на русалката в художествените творби губи ореола си на Femme Fatale и се превръща в трагичен образ на транссексуалност.
Така на въпроса, откъде идват приказките за русалките, ще кажем следното. Най-напред идват от страха от секса заради някои непредвидени опасности, които той крие. А после започват да идват от невъзможността за обществено одобреното му практикуване. Но вие нима сте си представяли, че не е замесен секс в митологични женски същества, които се разкарват топлес, тоест само по бюст.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
