/ / iStock/Getty Images
Европейски и американски астрономи се натъкнаха в съзвездие Лъв на необичайно струпване на шест древни галактики, "пленени" от притеглянето на гигантска свръхмасивна черна дупка от зората на Вселената, предадоха Франс прес и ТАСС.

Сцената, наблюдавана от Южната европейска обсерватория, се е разиграла, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години, което съставлява 10 процента от сегашната й възраст /13, 8 милиарда години/. Шест галактики са били впримчени в космически нишки, приличащи на паяжина, от огромна свръхмасивна черна дупка с размерите на един милиард слънца. Тя е била разположена в центъра на астрономическото струпване.

"Тези първични черни дупки, образувани от разпада на първите звезди, са едни от най-трудните за изследване астрономически обекти", коментира Марко Миньоли от Института по астрофизика в Болоня, един от главните автори на проучването.

"Отначало предполагахме, че черните дупки са били малки и че са трупали маса с времето. Но фактът, че ги откриваме на толкова ранен етап от формирането на Вселената говори за това, че те са еволюирали много по-бързо, отколкото предполагахме", коментира ученият.

Как е било възможно такова бързо нарастване? Проучването подсказва, че огромната паяжина от нишки и галактиките, които се натрупват там,, съдържат достатъчно газ, който да служи за "гориво", с което черната дупка се захранва. Като поглъща газа на нишките на главната галактика, тази която разполага с най-много от него и в чиито център е разположена черната дупка, тя бързо се превръща в космически гигант.

В зората на Вселената е имало много повече газ и много по-голяма плътност, в сравнение с настоящето, изтъкват учените. Именно в тези свръхплътни области на галактическите нишки, където всичко е ставало по-бързо, е могло да се оформят подобни гигантски обекти. За сравнение, черната дупка в центъра на нашия Млечен път, е с размерите "само" на четири милиона слънца.
БТА