Европейски и новозеландски изследователи проучваха близо до тихоокеанските острови Тонга подводен вулкан с крайно неспокоен "характер" - неговата височина се променя с десетки сантиметри за няколко седмици, пише в публикация на списание Nature Geoscience.
Подводните вулкани на Земята са много повече от тези на сушата - 32 хиляди (тези на сушата са 1,5 хиляди), но са изучени много по-малко заради трудния достъп до тях.
Групата учени, ръководена от Антъни Уотс от Оксфордския университет във Великобритания, е открила много необикновен вулкан на дъното на Тихия океан, в околностите на архипелага Тонга, на около 800 километра северозападно от Нова Зеландия.
В тази зона има няколко вериги подводни магмени системи. В групата Мановай се намира и този "жив" феномен.
За 70 години от откриването на вулканичната група учените са извършили серия подводни изследвания и забелязали, че височината на дъното в района се променяла на всеки 4-5 години.
Две експедиции са събирали информация през май и юни 2011 година от борда на германския изследователски кораб Зоне (Sonne). Сравнително малката дълбочина позволила да се съберат множество данни, а изследванията помогнали на групата на Уотс да състави ежедневни карти на височината на вулканите в цялата зона Мановай.
При сравненията с резултатите от 2004 и 2007 година се оказало, че дъното се променяло непрекъснато и то в различни посоки.
Част от височините пропаднали, а някои низини станали най-високите места. Дори в рамките на седмица промените можело да се видят и без измервания - дъното се движело в различни посоки между 14 и 74 сантиметра, пише БГНЕС.
По думите на геолозите вулканът променя височината си от 10 до 50 пъти по-бързо, отколкото показвали измерванията при предишни експедиции. Освен това Мановай "расте" или "се снижава" около сто пъти по-активно от най-неспокойните известни до този момент подводни вулкани - "Кик ем Джени" от Малката Антилска дъга в Карибско море и самоанския вулкан Ваилулуу.
Все пак относително постоянните размери на вулкана показват, че той се събужда само за няколко седмици в годината. Уотс и колегите му предполагат, че изучаването на другите подводни явления ще помогне да се разбере дали това е норма в поведението на подводните вулкански огнища или действително е необикновено явление.
