Домашните кучета са по-склонни да играят помежду си, когато са в присъствие на стопанина си и той им обръща внимание, предава Франс прес, цитирайки американско проучване.
Според неговия автор Линдзи Мекрам от университета в Аризона и публикацията й в сп. "Енимъл когнишън", нашите домашни любимци ни устройват подобни спектакли, за да ни доставят радост.
Джак Ръсел Териер - любимецът на цялото семейство (ВИДЕО)
Тя изтъква в своето изследване, че досега не е било проучвано поведението на кучетата в присъствието на човешка публика. Мекрам е провела експеримент с 10 двойки домашни кучета, живели заедно в продължение на най-малко шест месеца и играещи най-малко по веднъж дневно.
Изследователите направили видеозаписи на двойките в три различни ситуации. В отсъствие на стопанина им, в негово присъствие, но нехаещ за тях, и в негово присъствие и с повишено внимание от негова страна. В последния случай господарят ги милвал по главата и ги хвалел словесно.
Оказало се, че по-голямото внимание предизвиква при кучетата повече преследвания, нежни ухапвания, кривене на тялото. Те просто "преигравали", когато са наблюдавани.
Според предположенията на учените, шаровците възприемат вниманието на стопаните си като награден стимул и той е търсен от тях. Те са точно като малките деца, които молят за родителско внимание, за да покажат какво могат да правят.
Не е без значение и фактът, че кучетата се научават, че когато играят по-интензивно помежду си, получават по-големи награди, а често и господарите им се включват в заниманията им.
Освен това, когато са наблюдавани, нашите домашни любимци изпитват по-голямо чувство за сигурност, защото често игрите помежду им могат да загрубеят.
Според неговия автор Линдзи Мекрам от университета в Аризона и публикацията й в сп. "Енимъл когнишън", нашите домашни любимци ни устройват подобни спектакли, за да ни доставят радост.
Джак Ръсел Териер - любимецът на цялото семейство (ВИДЕО)
Тя изтъква в своето изследване, че досега не е било проучвано поведението на кучетата в присъствието на човешка публика. Мекрам е провела експеримент с 10 двойки домашни кучета, живели заедно в продължение на най-малко шест месеца и играещи най-малко по веднъж дневно.
Изследователите направили видеозаписи на двойките в три различни ситуации. В отсъствие на стопанина им, в негово присъствие, но нехаещ за тях, и в негово присъствие и с повишено внимание от негова страна. В последния случай господарят ги милвал по главата и ги хвалел словесно.
Оказало се, че по-голямото внимание предизвиква при кучетата повече преследвания, нежни ухапвания, кривене на тялото. Те просто "преигравали", когато са наблюдавани.
Според предположенията на учените, шаровците възприемат вниманието на стопаните си като награден стимул и той е търсен от тях. Те са точно като малките деца, които молят за родителско внимание, за да покажат какво могат да правят.
Не е без значение и фактът, че кучетата се научават, че когато играят по-интензивно помежду си, получават по-големи награди, а често и господарите им се включват в заниманията им.
Освен това, когато са наблюдавани, нашите домашни любимци изпитват по-голямо чувство за сигурност, защото често игрите помежду им могат да загрубеят.
