Кучешките способности за възприемане продължават да удивляват - от проницателната им способност да разчитат нашите емоции до впечатляващото им разбиране на езика и числата. Сега изглежда, че те могат да ни слушат и насън, съобщи „Science alert”.
Пилотно проучване, проведено сред 13 кучета, разкрива, че мозъкът на кучетата, които са дълбоко потънали в сън, се осветява в отговор на други кучешки и човешки гласове, подобно на това, когато са будни.
"Това откритие е значимо, доколкото е първото доказателство за сложна слухова обработка по време на сън при кучетата", пишат в статията си етологът (учен изследващ поведението на животните – бел.ред.)от университета Eötvös Loránd Хуба Елеод и колегите ѝ.
Сътрудничещите си кучета са били свързани с устройства, които измерват реакциите на мозъчните им вълни, свързани със събития. След това те са били изложени на кучешки и човешки вокализации, докато са били будни, сънливи или след като им е било позволено да се отпуснат напълно и да заспят.
Най-верни и любвеобилни: Кучетата, които обожават своите стопани
Всеки звук се възпроизвеждал с еднаква сила и продължавал около една секунда. Те включваха крясъци, ръмжене, кашлица, смях, въздишки и прозяване. Не бяха използвани отрицателни звуци, за да не се събудят кучетата.
Дори когато са в състояние на дълбок сън, кучетата привидно могат да определят дали шумът идва от техни себеподобни или от хора и дали емоцията или валентността на комуникацията е положителна или неутрална.
Тази способност е демонстрирана и при примати, включително хора и някои други непървични животни като мишки. Като се има предвид, че бозайниците прекарват голяма част от времето си в сън, способността да се обработват социалните сигнали дори в това състояние вероятно е изиграла жизненоважна роля за нашето оцеляване.
Колко разбираме, докато спим, зависи както от етапа на съня, в който се намираме, така и от вида на шума, който изпитваме. Например дори в съня имената ни предизвикват различна реакция спрямо други звуци.
Подобно на нас, кучетата разчитат на съня, за да консолидират спомените си и да обработват емоциите си. Техният сън се е променил с опитомяването им и прилича повече на нашия, отколкото на този на други лабораторни видове. В напреднала възраст те също са измъчвани от плитък и прекъсван сън, подобно на хората, които страдат от деменция.
Макар че ще са необходими допълнителни изследвания за потвърждаване на тези резултати, откритията се прибавят към нарастващия списък на приликите между поведението на кучетата и хората по време на сън, обясняват Елеод и колегите и́, като изграждат подкрепа за използването на кучета в сравнителните невробиологични изследвания.
С нетърпение очакваме да разберем какво още могат да ни помогнат да открием нашите най-верни животински спътници за общия мозък на бозайниците.
Пилотно проучване, проведено сред 13 кучета, разкрива, че мозъкът на кучетата, които са дълбоко потънали в сън, се осветява в отговор на други кучешки и човешки гласове, подобно на това, когато са будни.
"Това откритие е значимо, доколкото е първото доказателство за сложна слухова обработка по време на сън при кучетата", пишат в статията си етологът (учен изследващ поведението на животните – бел.ред.)от университета Eötvös Loránd Хуба Елеод и колегите ѝ.
Сътрудничещите си кучета са били свързани с устройства, които измерват реакциите на мозъчните им вълни, свързани със събития. След това те са били изложени на кучешки и човешки вокализации, докато са били будни, сънливи или след като им е било позволено да се отпуснат напълно и да заспят.
Най-верни и любвеобилни: Кучетата, които обожават своите стопани
Всеки звук се възпроизвеждал с еднаква сила и продължавал около една секунда. Те включваха крясъци, ръмжене, кашлица, смях, въздишки и прозяване. Не бяха използвани отрицателни звуци, за да не се събудят кучетата.
Дори когато са в състояние на дълбок сън, кучетата привидно могат да определят дали шумът идва от техни себеподобни или от хора и дали емоцията или валентността на комуникацията е положителна или неутрална.
Тази способност е демонстрирана и при примати, включително хора и някои други непървични животни като мишки. Като се има предвид, че бозайниците прекарват голяма част от времето си в сън, способността да се обработват социалните сигнали дори в това състояние вероятно е изиграла жизненоважна роля за нашето оцеляване.
Колко разбираме, докато спим, зависи както от етапа на съня, в който се намираме, така и от вида на шума, който изпитваме. Например дори в съня имената ни предизвикват различна реакция спрямо други звуци.
Подобно на нас, кучетата разчитат на съня, за да консолидират спомените си и да обработват емоциите си. Техният сън се е променил с опитомяването им и прилича повече на нашия, отколкото на този на други лабораторни видове. В напреднала възраст те също са измъчвани от плитък и прекъсван сън, подобно на хората, които страдат от деменция.
Макар че ще са необходими допълнителни изследвания за потвърждаване на тези резултати, откритията се прибавят към нарастващия списък на приликите между поведението на кучетата и хората по време на сън, обясняват Елеод и колегите и́, като изграждат подкрепа за използването на кучета в сравнителните невробиологични изследвания.
С нетърпение очакваме да разберем какво още могат да ни помогнат да открием нашите най-верни животински спътници за общия мозък на бозайниците.
