При птиците и китовете е ясно: те пеят, защото иначе не биха оцелели. Но защо го правят хората? Според Дарвин пеенето при хората произлиза от брачните призиви на птиците. Но има и по-убедителни теории, пише Deutsche Welle.
За птиците и китовете пеенето е нужно, за да оцеляват - когато си търсят интимен партньор, общуват с други себеподобни или преценяват с помощта на звука разстоянието. За хората обаче пеенето със сигурност не е нужно, за да оцеляват. Въпреки това то е важна част от повечето култури и вярвания. Но защо изобщо хората започват да пеят и кога се случва това?
В търсене на произхода на песента
Най-близките до нас същества - маймуните - не пеят. Въпреки че има и такива, които могат да го правят, а някои и в дует, горилите и шимпанзетата могат само да издават гърлени звуци. Чарлз Дарвин вярвал, че пеенето при хората е свързано с призивите за чифтосване на птиците - по-талантливите птици са доста по-добри и в това да си намерят партньор, тъй като именно песните им привличат противоположния пол.
Дарвин прилага тази теория на хората и вярва, че праисторическият мъж е започнал да пее, дори преди да може да говори, за да привлича противоположния пол и да се подсигури преимущество в размножителния процес.
Човешкото пеене обаче трудно може да се сравни с песните на птичките. Още повече предвид факта, че първите познати песни са на коренните и примитивните народи - те не са любовни песни, а такива за ритуали, религиозни и бойни песни, обяснява германският музикален изследовател Карл Щумпф.
Друг аргумент срещу теорията на Дарвин за ухажването е, че ритуалното или общностното пеене не се състои в това да се надпреварват хората един с друг, а по-скоро в това да се създаде общо мелодично преживяване.
Пеенето укрепва общността
Още в Античността гръцкият философ Платон вярвал, че хората пеят, за да създават хармония в обществото. Музикалният психолог Дейвид Хурон от Щатския университет в Охайо също смята така. Съответно хората пеят, защото са зависими от социалните взаимоотношения и искат да се чувстват като част от общност.
Фактът, че пеенето - особено заедно - укрепва сплотеността в обществото, например при съвместна работа, в хор или около огъня, е доказан многократно, например от проучване, което се появи в списание "Психология на музиката” през 2016 г. Ако пеенето укрепва общността, то тя осигурява оцеляването и на отделния човек.
Съвместното пеене може да разсее страховете и да подплаши враговете. То обединява отделните хора в група и може да убеди големи групи да се придържат към дадена религия или идеология. Ако след това пеещата група е облечена еднакво и се движи по един и същи начин, тази сплотеност се засилва още повече.
Пеенето освобождава хормони на щастието
Много хора пеят, защото е забавно и приятно. Това не е просто субективно усещане, всъщност то си има и научно обяснение.
Когато човек пее, тялото отделя хормоните на щастието - еднорфин, серотонин, допамин и адреналин. В същото време хормоните, отговарящи за стреса, като кортизол, намаляват. Ако ви е приятно да пеете, това влияе положително и на настроението и общото ви емоционално разположение. То също така стимулира епифизната жлеза в мозъка, която произвежда хормона мелатонин и регулира цикъла на съня. Пеенето стимулира и производството на антиоксидантни ензими и по този начин оказва потискащо действие върху образуването на тумори.
Положителният ефект е още по-голям, когато пеете в група. След повече от половин час пеене мозъкът освобождава и хормона на свързването окситоцин. Този хормон се произвежда все повече и по време на силно емоционални моменти като женски оргазъм, раждане на дете или кърмене. Окситоцинът също така осигурява установяването на интимна връзка с другите певци по време на пеене.
През 90-те години на миналия век шведски учени са анализирали над 12 000 души от всички възрастови групи в "Британския медицински журнал" и са установили, че членовете на хорове и певчески групи имат значително по-висока продължителност на живота от хората, които не пеят.
Пеенето помага при лекуването
Много култури разчитат на лечебната сила на гласа, за да излекуват болните. Това е така, защото пеенето и музиката не само оказват влияние върху хормоналния баланс, но също така променят сърдечния ритъм и кръвното налягане, влияят на честотата на дишането и имат релаксиращ ефект.
Пеенето и музиката се използват и в съвременната терапия, например при депресия, тревожност или психологически травми. Терапевтичното пеене може да помогне и при хранителни и личностни разстройства, психосоматични заболявания и деменция.
За птиците и китовете пеенето е нужно, за да оцеляват - когато си търсят интимен партньор, общуват с други себеподобни или преценяват с помощта на звука разстоянието. За хората обаче пеенето със сигурност не е нужно, за да оцеляват. Въпреки това то е важна част от повечето култури и вярвания. Но защо изобщо хората започват да пеят и кога се случва това?
В търсене на произхода на песента
Най-близките до нас същества - маймуните - не пеят. Въпреки че има и такива, които могат да го правят, а някои и в дует, горилите и шимпанзетата могат само да издават гърлени звуци. Чарлз Дарвин вярвал, че пеенето при хората е свързано с призивите за чифтосване на птиците - по-талантливите птици са доста по-добри и в това да си намерят партньор, тъй като именно песните им привличат противоположния пол.
Дарвин прилага тази теория на хората и вярва, че праисторическият мъж е започнал да пее, дори преди да може да говори, за да привлича противоположния пол и да се подсигури преимущество в размножителния процес.
Човешкото пеене обаче трудно може да се сравни с песните на птичките. Още повече предвид факта, че първите познати песни са на коренните и примитивните народи - те не са любовни песни, а такива за ритуали, религиозни и бойни песни, обяснява германският музикален изследовател Карл Щумпф.
Друг аргумент срещу теорията на Дарвин за ухажването е, че ритуалното или общностното пеене не се състои в това да се надпреварват хората един с друг, а по-скоро в това да се създаде общо мелодично преживяване.
Пеенето укрепва общността
Още в Античността гръцкият философ Платон вярвал, че хората пеят, за да създават хармония в обществото. Музикалният психолог Дейвид Хурон от Щатския университет в Охайо също смята така. Съответно хората пеят, защото са зависими от социалните взаимоотношения и искат да се чувстват като част от общност.
Фактът, че пеенето - особено заедно - укрепва сплотеността в обществото, например при съвместна работа, в хор или около огъня, е доказан многократно, например от проучване, което се появи в списание "Психология на музиката” през 2016 г. Ако пеенето укрепва общността, то тя осигурява оцеляването и на отделния човек.
Съвместното пеене може да разсее страховете и да подплаши враговете. То обединява отделните хора в група и може да убеди големи групи да се придържат към дадена религия или идеология. Ако след това пеещата група е облечена еднакво и се движи по един и същи начин, тази сплотеност се засилва още повече.
Пеенето освобождава хормони на щастието
Много хора пеят, защото е забавно и приятно. Това не е просто субективно усещане, всъщност то си има и научно обяснение.
Когато човек пее, тялото отделя хормоните на щастието - еднорфин, серотонин, допамин и адреналин. В същото време хормоните, отговарящи за стреса, като кортизол, намаляват. Ако ви е приятно да пеете, това влияе положително и на настроението и общото ви емоционално разположение. То също така стимулира епифизната жлеза в мозъка, която произвежда хормона мелатонин и регулира цикъла на съня. Пеенето стимулира и производството на антиоксидантни ензими и по този начин оказва потискащо действие върху образуването на тумори.
Положителният ефект е още по-голям, когато пеете в група. След повече от половин час пеене мозъкът освобождава и хормона на свързването окситоцин. Този хормон се произвежда все повече и по време на силно емоционални моменти като женски оргазъм, раждане на дете или кърмене. Окситоцинът също така осигурява установяването на интимна връзка с другите певци по време на пеене.
През 90-те години на миналия век шведски учени са анализирали над 12 000 души от всички възрастови групи в "Британския медицински журнал" и са установили, че членовете на хорове и певчески групи имат значително по-висока продължителност на живота от хората, които не пеят.
Пеенето помага при лекуването
Много култури разчитат на лечебната сила на гласа, за да излекуват болните. Това е така, защото пеенето и музиката не само оказват влияние върху хормоналния баланс, но също така променят сърдечния ритъм и кръвното налягане, влияят на честотата на дишането и имат релаксиращ ефект.
Пеенето и музиката се използват и в съвременната терапия, например при депресия, тревожност или психологически травми. Терапевтичното пеене може да помогне и при хранителни и личностни разстройства, психосоматични заболявания и деменция.
