За втори път в историята на българското игрално кино повестта "Бариерата" на Павел Вежинов попада в основата на филм. За разлика от едноименната лента от 1979 година на Христо Христов, чийто сценарий следва изцяло текста на писателя, в "Инкогнита" на режисьора Михаил Пандурски са използвани само мотиви от него. Ива Гочева и Георги Стайков са новите Ваня Цветкова и Инокентий Смоктуновски.
В "Инкогнита" своята последна роля прави актьорът Наум Шопов. Участват още Бойка Велкова, Емилия Радева, Стефан Данаилов, Валентин Ганев и Стоян Алексиев.
Премиерата на филма е в четвъртък вечер в кино "Люмиер" в рамките на "Киномания". Още през май лентата беше показана в Германия, където от дълги години живее и работи създателят й Михаил Пандурски. Прожекции предстоят и в Русия - в Москва и Санкт Петербург.
Началото на проекта "Инкогнита" е в началото на новия век. Създаването на филма по мотиви от повестта "Бариерата" на Павел Вежинов отнема на Михаил Пандурски десет години. Пред Дарик режисьорът разказа: "Едно такова произведение, каквото съм се опитал да направя, не може да бъде създадено за по-кратък период от време. От самата идея за него минаха десет години. А всъщност са много повече, защото още когато филмът "Бариерата" на проф. Христо Христов беше излязъл по кината, за мен това беше едно много хубаво преживяване. Самият аз имах много добри контакти с Павел Вежинов. Като студент бях направил една игрална новела по негов разказ. "На спирката" се казва. Освен това живеехме и близо един до друг и той беше така любезен да си общува с мен. Всъщност той беше един затворен човек, човек, който не общуваше с много хора, и в това отношение аз бях привилегирован".
За повестта "Бариерата" Михаил Пандурски каза: "Тя има изключително значение за нашето поколение. Поколението, което по някакъв начин имаше поставена някаква бариера пред себе си. Тогава тази бариера ние я възприемахме само в базата на някакъв строй. Аз смятам, че тази бариера отдавна е надминала своя строй и той не съществува. Дали е социализъм или капитализъм, нещата са едни и същи. Бариерата всеки сам си я поставя или някой ти я поставя и именно затова в повестта на Павел Вежинов главният герой не успява да премине бариерата. В нашия филм обаче аз съм много щастлив, че главният герой Антон Хорн, с помощта на Доротея, която го въвежда в други измерения и летят заедно, успява да прескочи бариерата с цената на своя живот".
Едно от достойнствата на новия филм "Инкогнита" е музиката му. Написана е от Константин Цеков от ФСБ, а записите й са направени в Санкт Петербург - в концертната зала на прочутия Мариински театър. Изпълнението й е на оркестъра, хора и солистите му под диригентството на Валерий Гергиев. След време 80-минутният саундтрак ще бъде издаден на диск.
За музиката във филма режисьорът му сподели: "Всичко се движи около тази музика - тя е главното действащо лице. Написа я българският композитор Константин Цеков. Когато го поканих, той беше много удивен и даже малко стреснат. Попита: А дали аз мога да се справя с това? Казах му: Ще се справиш! Музиката, която е във филма, е музиката, която аз искам, тази, която съм видял в своя филм. Другата голяма тема е, че тя е в изпълнение на Мариинския оркестър. Става дума за 80-минутен саундтрак, с ефекти - това е нечувано и аз съм много горд, че български композитор, в български филм, е изпълнен от един от най-големите оркестри, с най-големия световен диригент Валерий Гергиев. Досега те имат само един запис на филмова музика. Това се случва преди десет години за една холивудска продукция. Харисън Форд, който е от руски произход, специално е помолил Валерий Гергиев, с неговия оркестър, да запише музиката за този филм - това е "К 19". Това е първото изключение, а ние сме следващото. Самият Гергиев никога не дирижира съвременни композитори и то живи".
За съдбата на "Инкогнита" след премиерата му в София и за бъдещето у нас на подобен тип арт филми Михаил Пандурски каза: "Едно време нашето поколение имахме възможност да гледаме такива филми в студийните кина. Имам голямо желание и с премиерата на "Инкогнита" искам да провокирам българската общественост и съответните институции, които имат възможност да възстановят тази традиция. Може да не се казва студийно кино, а да е арт кино. Например в рамките на Дома на киното, кино "Люмиер", "Одеон". Аз смятам, че, ако има такива места, всеки един, който иска, ще може да гледа такъв вид кино. Колкото до "Инкогнита" - моят филм може да бъде гледан от всеки. Това е въпрос на усещане. В никакъв случай не бих искал, и никога не съм си позволявал, да давам оценки на социалните прослойки и да смятам, че едни биха го гледали, а други не. Най-важното за мен е тези хора да знаят, че съществува такъв филм, или такива филми, и мястото, където могат да ги гледат. Не е нужно да искаме от тези филми да имат касови успехи".
От 23 ноември филмът "Инкогнита" на Михаил Пандурски влиза в програмата на "Евро синема", а след 3 декември и в тази на кино "Одеон".
