Един плод, познат и използван от векове, може да се окаже бъдещата суперхрана, съобщи електронното издание "Медикал Експрес".
Хлебното дърво расте в тропическите страни от южния тихоокеански регион и отдавна присъства в диетата на хората. Плодът му може да се яде, когато узрее или пък да се изсуши и смели на брашно, обяснява Сюзън Мърч от университета на Британска Колумбия.
"Хлебното дърво е традиционна култура за тихоокеанските острови с потенциал да подобри глобалната сигурност на прехраната и да ограничи диабета", казва Мърч, която преподава химия в университета. "Хората са се хранели с него и са оцелявали благодарение на него хиляди години, без да познават ефекта върху здравето на хлебното дърво за хората и животните".
От хлебно дърво може да се произвежда безглутеново брашно. Екип под ръководството на Мърч изследва въздействието на четири плода на хлебно дърво от Хавай. "Това е първото проучване на въздействието на диета, основана на плодовете на хлебно дърво, върху човешкото здраве. Искахме да проучим и допринесем за установяването на плодовете на хлебното дърво като устойчива, екологична култура с високи добиви", каза докторантката в университета Юн Лиу. Тя е изследвала евентуални неблагоприятни въздействия на хлебното дърво върху здравето с колегите си от Технологичния институт на Британска Колумбия и от Института за хлебното дърво в Националната ботаническа градина в Хавай.
Проучванията показали, че протеинът на хлебното дърво се храносмила по-лесно от протеина на пшеницата. Опити върху мишки са установили, че животните, които се хранели с продукти от хлебно дърво, натрупвали по-голямо тегло и ръст в сравнение с мишките на стандартна диета.
Средната дневна консумация на зърнени култури в САЩ е 189 грама дневно. Според Лиу ако човек поема същото количество сготвен плод на хлебно дърво, то ще покрива близо 57 на сто от дневната нужда от фибри, над 34 на сто от нужните за деня протеини и освен това ще осигурява витамин С, калий, желязо, калций и фосфор.
Хлебното дърво расте в тропическите страни от южния тихоокеански регион и отдавна присъства в диетата на хората. Плодът му може да се яде, когато узрее или пък да се изсуши и смели на брашно, обяснява Сюзън Мърч от университета на Британска Колумбия.
"Хлебното дърво е традиционна култура за тихоокеанските острови с потенциал да подобри глобалната сигурност на прехраната и да ограничи диабета", казва Мърч, която преподава химия в университета. "Хората са се хранели с него и са оцелявали благодарение на него хиляди години, без да познават ефекта върху здравето на хлебното дърво за хората и животните".
От хлебно дърво може да се произвежда безглутеново брашно. Екип под ръководството на Мърч изследва въздействието на четири плода на хлебно дърво от Хавай. "Това е първото проучване на въздействието на диета, основана на плодовете на хлебно дърво, върху човешкото здраве. Искахме да проучим и допринесем за установяването на плодовете на хлебното дърво като устойчива, екологична култура с високи добиви", каза докторантката в университета Юн Лиу. Тя е изследвала евентуални неблагоприятни въздействия на хлебното дърво върху здравето с колегите си от Технологичния институт на Британска Колумбия и от Института за хлебното дърво в Националната ботаническа градина в Хавай.
Проучванията показали, че протеинът на хлебното дърво се храносмила по-лесно от протеина на пшеницата. Опити върху мишки са установили, че животните, които се хранели с продукти от хлебно дърво, натрупвали по-голямо тегло и ръст в сравнение с мишките на стандартна диета.
Средната дневна консумация на зърнени култури в САЩ е 189 грама дневно. Според Лиу ако човек поема същото количество сготвен плод на хлебно дърво, то ще покрива близо 57 на сто от дневната нужда от фибри, над 34 на сто от нужните за деня протеини и освен това ще осигурява витамин С, калий, желязо, калций и фосфор.
