През последните години учените трескаво коментират един от най-значимите технологични проекти на 21-ви век. Става въпрос за построяването на гигантски радиотелескоп, който ще позволява детайлно изследване на феномени и области от открития космос, досега обект на анализ единствено от научната фантастика.
Наречен от учените SKA (Square Kilometre Array), телескопът ще се състои от хиляди сателитни чинии, разпръснати почти из цялата площ на континента, избран за „домакин” на устройството. Тези своеобразни антени ще създадат огромна виртуална сателитна чиния, чийто диаметър ще достига няколко хиляди километра.
Най-отдалечените антени ще бъдат разположени на разстояние до 3000 километра от централната станция. Те ще предават информация от различни точки на земната повърхност, като в станцията данните ще се комбинират и синхронизират. Така SKA ще е 50 пъти по-прецизен от съществуващите до момента технологии за космическо наблюдение. Сумата, необходима за неговото изграждане, ще бъде $1 милиард, по оценка на специалистите, ангажирани в проекта. Още по-интересно става обаче, когато се разгледат възможностите, които ще предостави подобен уред на учените. С недостижима досега чувствителност ще бъдат изследвани източници на светлина, генериращи лъчи с дължина на вълната от сантиметър до метър. Това ще позволи да се наблюдава водородът в първите звезди и галактики, формирани след Големия взрив.
Чрез SKA учените ясно ще определят разположението на онези около 100 милиона галактики, които се намират най-близо до Слънчевата система. Според прогнозите, подобни знания за структурата на вселената ще разкрият множество детайли за т.н. „тъмна енергия” – мистериозно до този момент негативно напрежение, което разрушава космоса с нарастваща скорост.
Телескопът ще даде и шанс за анализ на влиянието на магнитните полета върху формирането и развитието на звезди и галактики. Отблизо ще могат да се наблюдават и т.н. пулсари – мъртви, бързо въртящи се неутронни звезди, генериращи тясно насочени радиосигнали, които преминават около земята. Една от най-важните цели на учените е с помощта на гигантския телескоп да изследват ситуация, при която пулсар преминава близо до черна дупка. Това ще позволи провеждането на невъзможни до този момент тестове на гравитацията. Професор Стив Роулингс от отдела по астрофизика към Оксфордския университет смята, че след подобни тестове има висока вероятност теорията на Айнщайн за гравитацията да се окаже невалидна. Едно от най-вълнуващите приложения на SKA обаче ще бъде търсенето на извънземен интелект.
Учените са категорични, че ако на разстояние от няколкостотин светлинни години съществува друга технологична цивилизация, телескопът със сигурност ще я открие. SKA ще засече излъчването на радиация от евентуалната планета. Така човекът ще установи дали има компания в един немалък отрязък от вселената. /БГНЕС/
