Най-ранните бозайници на Земята са прекарвали живота си по-спокойно, отколкото съвременниците им, и са живеели много по-дълго, показва анализ на зъби на около 200 милиона години.
Използвайки рентгенова технология, палеонтолозите изследвали вкаменените зъби на някои от най-ранните бозайници на Земята, Morganucodon и Kuehneotherium, насекомоядни с големи размери, бродили по земята заедно с ранните динозаври по време на Ранната Юра в днешен Гламорган в Южен Уелс.
Експерти от британския университет в Бристол и финландския университет в Хелзинки изследвали зъбните гнезда на бозайниците, откривайки, че животните са живели до 14 години - изненадващо, като се има предвид, че същите по големина съвременни животни, като мишките, имат продължителност на живота между 1 и 2 години в дивата природа.
Малките бозайници били открити в пещери и дупки в скала, където скелетите и зъбите им се вкаменили и останали добре запазени.
"Ние реконструирахме дигитално корените на зъбите в 3D и те показаха, че Morganucodon е живял до 14 години, а Kuehneotherium до 9 години. Онемях, тъй като тези продължителността на животите им беше много по-дълга от очакваната за малки бозайници на възраст до три години", се казва в изявление на д-р Елис Нюъм, научен сътрудник в университета в Бристол.
"Те са имали относително големи мозъци и вероятно козина, но дългият им живот показва, че са водели живот по-скоро на рептили, отколкото на бозайници", каза Нюъм.
"Има доказателства, че предците на бозайниците са започнали да стават все по-топлокръвни от Късния Перм преди повече от 270 милиона години, но дори 70 милиона години по-късно нашите предци са все още функционирали по-скоро като съвременните влечуги, отколкото като бозайници", добави той.
Нюъм каза още, че по-рано се е смятало, че ключовите характеристики на бозайниците, като тяхната топлокръвност - всички са се развивали едновременно.
"За разлика от това, нашите открития ясно показват, че макар да са имали по-голям мозък и по-напредничаво поведение, те не са живели кратко и не са умирали млади, а са водили по-бавен, по-спокоен, по-мързелив, по-дълъг живот, подобен на този на малки влечуги, като гущери."
И все пак, докато бозайниците са имали влечугоподобни темпове на живот, експертите са открили доказателства за продължително натоварване в костната тъкан, съдържаща кръвоносни съдове и мазнини, типично за ранните бозайници.
"Открихме, че в бедрените кости на Morganucodon кръвоносните съдове са снабдявали по-бързо, отколкото при гущерите със същия размер, но много по-бавно, отколкото при съвременните бозайници. Това предполага, че тези ранни бозайници са били активни по-дълго от малките влечуги, но не са могли да живеят енергичния начин на живот на бозайниците", добави Нюъм.
Използвайки рентгенова технология, палеонтолозите изследвали вкаменените зъби на някои от най-ранните бозайници на Земята, Morganucodon и Kuehneotherium, насекомоядни с големи размери, бродили по земята заедно с ранните динозаври по време на Ранната Юра в днешен Гламорган в Южен Уелс.
Експерти от британския университет в Бристол и финландския университет в Хелзинки изследвали зъбните гнезда на бозайниците, откривайки, че животните са живели до 14 години - изненадващо, като се има предвид, че същите по големина съвременни животни, като мишките, имат продължителност на живота между 1 и 2 години в дивата природа.
Малките бозайници били открити в пещери и дупки в скала, където скелетите и зъбите им се вкаменили и останали добре запазени.
"Ние реконструирахме дигитално корените на зъбите в 3D и те показаха, че Morganucodon е живял до 14 години, а Kuehneotherium до 9 години. Онемях, тъй като тези продължителността на животите им беше много по-дълга от очакваната за малки бозайници на възраст до три години", се казва в изявление на д-р Елис Нюъм, научен сътрудник в университета в Бристол.
"Те са имали относително големи мозъци и вероятно козина, но дългият им живот показва, че са водели живот по-скоро на рептили, отколкото на бозайници", каза Нюъм.
"Има доказателства, че предците на бозайниците са започнали да стават все по-топлокръвни от Късния Перм преди повече от 270 милиона години, но дори 70 милиона години по-късно нашите предци са все още функционирали по-скоро като съвременните влечуги, отколкото като бозайници", добави той.
Нюъм каза още, че по-рано се е смятало, че ключовите характеристики на бозайниците, като тяхната топлокръвност - всички са се развивали едновременно.
"За разлика от това, нашите открития ясно показват, че макар да са имали по-голям мозък и по-напредничаво поведение, те не са живели кратко и не са умирали млади, а са водили по-бавен, по-спокоен, по-мързелив, по-дълъг живот, подобен на този на малки влечуги, като гущери."
И все пак, докато бозайниците са имали влечугоподобни темпове на живот, експертите са открили доказателства за продължително натоварване в костната тъкан, съдържаща кръвоносни съдове и мазнини, типично за ранните бозайници.
"Открихме, че в бедрените кости на Morganucodon кръвоносните съдове са снабдявали по-бързо, отколкото при гущерите със същия размер, но много по-бавно, отколкото при съвременните бозайници. Това предполага, че тези ранни бозайници са били активни по-дълго от малките влечуги, но не са могли да живеят енергичния начин на живот на бозайниците", добави Нюъм.
