На Олимпийските игри в Рио през 2016 г. едно младо момиче с лъвско сърце накара цяла България да се гордее. След дни в очакване на първи медал за страната ни, Елица Янкова завоюва бронз в борбата след инфарктен сблъсък за отличието в категория до 48 кг. Това остана и единственият медал за България в борбата от Олимпиадата в Бразилия. Още тогава Янкова беше уверена, че ще направи всичко по силите си, за да бъде отново на почетната стълбичка след 4 години. Съдбата обаче е имала друг план за нея, разказва NOVA.
Тя е една жена на кръстопът. Изправена пред един от най-трудните избори в живота си - да продължи по трънливия и тежък път към Олимпийските игри в Токио, или да посрещне едно ново и непознато предизвикателство. Тежките контузии и операциите съпътстват бронзовата медалистка в борбата от Олимпиадата в Рио през 2016 г. Елица Янкова. Именно те сега ще се окажат решаващи.
„За тренировките като спортист си поддържам форма, тренирам си, но в момента не се готвя за нито едно състезание. След Олимпиадата аз си оперирах рамото. Беше много тежка операция с пет анкера, цялата мускулатура отгоре отслабна и когато се заврърнах пак на тепиха, при удар във врата се наложи втора операция, вече тежка с импланти и дълъг период на възстановяване. Прецених да не се оперирам, щом не мога да се подготвя за Олимпийските игри“, разказва Елица Янкова.
„В момента Олимпиадата е отложена за догодина, така че съм имала шанса, но така е било писано. За Токио предполагам, че ще ми е много трудно да вляза във форма, но не го отписвам. Ако ми се даде възможност и знам, че вече съм насочена към това, тогава мога да подготвя план. Сега съм повече в другия начин на живот и там си движа нещата, но винаги съм с единия крак в спорта“, допълва тя.
След Олимпийските игри в Рио Елица няма възможността да участва на нито един голям спортен форум.
„Първата година не осъзнавах какво точно се случва, тъй като исках да си почина от големите състезания. Но сега осъзнавам, че може би това е било грешка, защото аз съм била във върховата си форма. В мен останалите са виждали голяма конкуренция, това е било моето време и трябваше да настъпя, но така съм го почувствала, така съм го направила. Тогава съм дала крачка назад. И може би за хубаво“, казва тя.
Тя е една жена на кръстопът. Изправена пред един от най-трудните избори в живота си - да продължи по трънливия и тежък път към Олимпийските игри в Токио, или да посрещне едно ново и непознато предизвикателство. Тежките контузии и операциите съпътстват бронзовата медалистка в борбата от Олимпиадата в Рио през 2016 г. Елица Янкова. Именно те сега ще се окажат решаващи.
„За тренировките като спортист си поддържам форма, тренирам си, но в момента не се готвя за нито едно състезание. След Олимпиадата аз си оперирах рамото. Беше много тежка операция с пет анкера, цялата мускулатура отгоре отслабна и когато се заврърнах пак на тепиха, при удар във врата се наложи втора операция, вече тежка с импланти и дълъг период на възстановяване. Прецених да не се оперирам, щом не мога да се подготвя за Олимпийските игри“, разказва Елица Янкова.
„В момента Олимпиадата е отложена за догодина, така че съм имала шанса, но така е било писано. За Токио предполагам, че ще ми е много трудно да вляза във форма, но не го отписвам. Ако ми се даде възможност и знам, че вече съм насочена към това, тогава мога да подготвя план. Сега съм повече в другия начин на живот и там си движа нещата, но винаги съм с единия крак в спорта“, допълва тя.
След Олимпийските игри в Рио Елица няма възможността да участва на нито един голям спортен форум.
„Първата година не осъзнавах какво точно се случва, тъй като исках да си почина от големите състезания. Но сега осъзнавам, че може би това е било грешка, защото аз съм била във върховата си форма. В мен останалите са виждали голяма конкуренция, това е било моето време и трябваше да настъпя, но така съм го почувствала, така съм го направила. Тогава съм дала крачка назад. И може би за хубаво“, казва тя.
