„Аз съм Албена, жената, която не е тъпа блондинка. Аз съм „блондинка под прикритие“. С тази самоирония започна разговорът на Мариян Станков – Мон Дьо с Албена Михова – актриса, комик и силна личност, която отказва да бъде вкарвана в удобни клишета.
„Хубаво е понякога човек да е под прикритие“, казва тя. Да изглеждаш глупав, докато вътрешно подреждаш ходовете си. За нея това е начин не просто да се защити, а да върви напред по свой начин.
„Голямата грешка е, че ме мислят само за комик“
Най-несъвместимото с образа ѝ е представата, че Албена Михова е само комик. Да, тя е известен комик – хората я спират, снимат се с нея, благодарят ѝ. Това е любов, която тя усеща и приема като огромен късмет. Но това не е цялата истина.
„Аз мога да бъда и драматичен актьор“, казва тя, макар че никога не е канена за драматични сериали. Причината? Може би страх. Според нея, за да бъдеш добър комик, трябва вече да си надраснал драмата. Да си намерил иронията към нея. Да можеш да я „мачкаш“ – дори когато е лична, дори когато е болезнена.
Хумор
Хуморът днес е друг. Променен. За Албена той често е повърхностен. Нейният е по-скоро ретро, формиран от Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев. Хумор със съдържание, със сатира, не просто със смешка.
Тя вижда млади хора, които слагат перуки, правят бързи скечове и стигат до екрана без пътя, който театърът изисква. Не ги отрича – напротив, уважава желанието им да бъдат актьори. Но проблемът е в липсата на „подплата“. Когато я няма, това си личи.
„Сатирата не е просто хумор“, казва тя. Това е отношение, позиция, мисъл.
Детството, плочите и езиците
Ако трябва да разкаже себе си на сцена, Албена няма да започне от болката. Ще тръгне от детството. От светлите моменти. От пътя към актьорството. Без гаджета, без любовни драми. Тя споделя, че не иска да натоварва публиката с личния си живот.
Предпочита историите, които носят любопитство – как е учила езици от грамофонни плочи и телевизия. Как е вадила гръцка песен от плоча, която майка ѝ е пеела. Как е гледала „Седморката на Блейк“, без да знае, че това е урок по английски. Как „Кет Балу“ с Джейн Фонда я е научил не просто на думи, а на усещане.
„Трябва да чувстваш това, което казваш“, казва тя. Евтиното е непрофесионално – независимо дали става дума за език или за хумор.
Подценената комедия
Комедията, според Албена Михова, е жестоко подценявана. „Тя е халтураджийка, прави смешки“ – това чува често. А всъщност комедията изисква интелект, дисциплина и дълбочина. И точно затова комедийните актьори често остават недооценени.
Изопачената България и образованието
В ролята си на министър на образованието тя вижда една изопачена България. Не онази, в която децата са били щастливи в училище. Не е против прогреса, но вижда как той променя мисленето, как деца повтарят класове и не могат да продължат напред.
Има напористи деца, които се справят, но системата ги спъва. Учителите, които наистина оставят следа, са единици. Това за нея е огромен проблем. Не вярва, че българите са прост народ, но усеща как идентичността се размива.
Протестите я вълнуват, защото показват, че хората още могат да се събират около кауза. Според нея страната е на ръб – и никой не знае какво следва.
Лицемерието, килограмите и „мощната“ жена
Най-много я ядосват лицемерието и манипулативните хора в индустрията. Успехът без труд. Видимото „драпане“ за роли. Откакто е станала майка, Албена не позволява никой да ѝ навежда главата. Станала е по-сигурна, по-мощна.
Темата за килограмите я отегчава. „Писна ми“, казва тя. Слаба ли си, пълна ли си – какво значение има? Тя може да прави шпагат, мост, да стои стабилно на сцената. Важно е какво даваш на хората, не колко тежиш.
Любовта без илюзии
Любовта не е романтична тема за Албена Михова. Имала е тежки нощи, тежки решения. Най-жестокото не е изневярата, а предателството и унижението. Тя никога не изневерява. Ако някой сгреши – той си тръгва.
Последната ѝ връзка е приключила преди шест–седем години. Излишна, но необходима като урок.
Малките истини
Съветът към младото ѝ „аз“ е кратък: „Внимавай с мъжете. И да не са зодия Близнаци.“
Към себе си на 60: „Спокойно, имаш още до пенсия.“
Най-силното „не“: „Няма да се оженя повече.“
А ако трябва да се обобщи всичко в едно изречение, Албена Михова го казва сама: „Вярвай в себе си.“
