Ако пътуваш във времето и убиеш себе си, това убийство ли е или самоубийство?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Имаме работа с разновидност на прочутия парадокс на дядото. Приемаме, че пътуването във времето е възможно. Няма да го дискутираме, как точно става, но да кажем, че е възможно. Нека уточним само, че дори в някаква сложна научно теоретична главоблъсканица това да е допустимо, съвременната представа за пътуване във времето е литературен феномен. Измисля го норвежкият автор Йохан Весел през 1781 година в комедията "Година 7603", където една двойка се връща в миналото, с помощта на фея. Но трябва да стане чак 1944 година, когато френският писател Рене Баржевел в книгата си "Непредпазливият пътник" открива парадокса на дядото. Какъв е той?
Ако пътуваш в миналото и убиеш дядо си, как ще съществуваш ти? Оттам нататък при всички разновидности на художественото пътуване назад във времето в киното или литературата, героите обикновено избягват да убиват дядовците си, понеже ще стане сложно. Но когато се срещнеш със себе си парадоксът става двоен, понеже хем ти си си ти, хем ако убиеш по-ранна версия от себе си, не е ясно ще съществуваш ли. Но пък можеш да приемеш, че ще съществува още по-ранна твоя версия. Ако се върна във времето, да кажем 5 години назад и убия Драгомир, то този, който сега слушате, няма да ви говори, но ще съществува Драгомир от преди 6 години, който може да стане този. На практика това означава следното.
Внимание! Ако аз се върна във времето една година и се срещна със себе си, харесаме се, макар че аз сега съм по-готин от преди една година, но харесаме се и решим заедно да се върнем още по-назад във времето, да видим още един Драгомир. Да кажем преди 2 години. Съберем се тримата и кажем: Абе, я да се върнем още по-назад. Да кажем 10 години. Така по едно време ще имаме цял футболен отбор Драгомировци. Слаб футболен отбор, не отричаме, но бройката е важна в случая. Щом едно пътуване е възможно, значи тук е възможно това, което описваме. Съберем ли се всички, кой Драгомир трябва да убия, за да не съществувам? Единствено последният. Всички други съществуват вече, щом са стигнали до този. Ето и двойният, да не кажем тройният парадокс.
Има един още по-интересен нюанс. Да убивам себе си е някак си приемливо, да речем. Но ако реша да се върна назад и да убия историческа личност от сериозно значение, то това би трябвало да промени животите на всички останали, нали. И става ефекта на пеперудата плюс двойния парадокс на дядото. Имаме много касов блокбастър с много въпросителни в него. Но да се върнем на въпроса. Той не беше чак толкова назад във времето зададен. Така че е лесно връщането. Ако убиеш другия "ти", при пътуване назад във времето, няма да е нито убийство, нито самоубийство, защото по силата на двойния дядов парадокс ти не би могъл да стигнеш бъдещето, ако се убиеш и така няма да има кой да се върне. Но ако има кой да се върне, то това, априори, означава, че атентатът е неуспешен. Или иначе казано невъзможно е да се убиеш или самоубиеш, пътувайки назад във времето. Невъзможно е.
Така че спокойно си пътувайте, спуквайте си се от бой регулярно и не се притеснявайте, няма да носите никакви последствия, защото в крайна сметка ще сте си невредими. Ако все пак се върнете във времето, пробвайте да се занимавате с нещо по-смислено от това да се убивате, защото следващата крачка нали знаете коя е. Току виж би ви хрумнало да правите секс със себе си, което вече не е ясно инцест ли е или мастурбация. Но това е обект на съвсем друга Питанка.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
