3 януари: Арета Франклин e увековечена в Залата на славата на рокендрола

3 януари: Арета Франклин e увековечена в Залата на славата на рокендрола
3 януари: Арета Франклин e увековечена в Залата на славата на рокендрола / снимка: Guliver/Getty Images

1431 г. бургундският херцог предава за 10 000 франка Жана д’Арк на англичаните. Орлеанската дева, както остава известна в историята, е обикновено селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война.

Стогодишната война започва през 1337 г. между Англия и Франция като следствие от спора за френския престол. Войната протича с променлив успех и за двете страни. Началото на 1429 г. почти цяла Северна Франция и някои части на югозапад са под чуждестранен контрол. Англия контролира Париж и Руан, а бургундите контролират Реймс, където по традиция се коронясват френските крале. Англичаните обсаждат Орлеан - един от малкото останали лоялни френски градове, със стратегическо положение по поречието на река Лоара, което го прави последното препятствие за нахлуване в останалата част от страната. Операцията по превземането му започва през 1428 г.

На 12-годишна възраст, по думите на самата Жана, тя за първи път чува гласовете на свети архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и света Маргарита Антиохийска, които й казват да заведе дофина за коронация в Реймс. След известно време, именно те й казват, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните.

Когато Жана става на 17 години, тя отива при капитана на град Вокульор Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си, но след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. Битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни преодолява разстоянието между Домреми и замъка Шинон през неприятелската бургундска територия и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на Шарл. Дофинът получава писмо от нея преди това, в което тя му казва, че непременно ще го разпознае. Затова той й устройва проверка като поставя на трона друг човек, а самият той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена, за да освободи страната от английското господство и поисква войска, за да свали обсадата на Орлеан.



След назначаването на Жана д’Арк за главнокомандващ, за нея се изготвят специални доспехи, знаме и хоругви. Тя твърди, че гласовете й казват да намери древна сабя, скрита зад олтара на църквата Сент Картин де Фербоа. Служителите в църквата не знаят за никаква сабя, но след като разкопават, на неголяма дълбочина намират ръждясала сабя, която след това полират. Има всеобщо поверие, че този меч е принадлежал на Карл Велики, но засега остава само мнение без доказателства.

На 29 април 1429 г. Жана с неголям отряд пристига при обсадата на Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за четири дни.

Примирието с Англия през следващите няколко месеца обаче я лишава от поле за изява. На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен, героинята попада в плен на бургундите, след като се опитва да атакува техен лагер в Марни. Прави няколко опита да избяга. Крал Шарл VII не прави никакви опити да я освободи или откупи. Бургунците я продават на англичаните за 10 000 златни лири.

През декември 1430 г. тя е преместена в Руан - по това време е бастион на английското влияние. Делото, повдигнато срещу Жана д’Арк за ерес, в същността си е политически мотивирано. През цялото време девойката се държи смело и демонстрира своя интелект.

Известен пример за това е случаят, когато, запитана дали знае, че има благоволението на Господа, тя отговаря: „Ако го нямам, нека Бог ми го даде, а ако го имам, нека ме задържи там”. Въпросът всъщност е предварително замислен капан. Според църковната доктрина никой не може да е сигурен дали има божието благоволение и милост. Ако тя отговорела с „да”, тогава би била осъдена за ерес; ако отговорела с „не”, би признала собствената си вина.

25 години след екзекуцията папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица.

1496 г. Леонардо да Винчи извършва неуспешен опит с конструиран от него летателен апарат.
До 1519 г. той направил стотици скици на птици в полет, опитвайки се да отгатне тайните им. Леонардо създал детайлни планове на летателни машини, които напомнят на днешните планери и хеликоптери, но така и не проумял физиката на летенето.

В продължение на около 30 години той изучава полета на птиците и резултатите от своите наблюдения излага в обширен трактат. Да Винчи описва три вида полети на птиците, обяснява научно всеки от тях, подкрепя изложението си с рисунки. Пристъпва и към конструиране на орнитоптер - летателен апарат, по-тежък от въздуха, с движещи се крила като у птиците. В неговия проект крилата са подобни на тези на прилепа и се привеждат в движение с ръце и крака. Няма данни дали този проект е осъществен на практика.

До нас са достигнали много малка част от ръкописите и чертежите му в тази област. Освен това от тях не всичко може да бъде разбрано, защото да Винчи умишлено е използвал в записките си съкращения и условни наименования, за да запази тайната на своите изобретения.

В края на 19 в. е публикуван намереният в миланската библиотека ръкопис на Леонардо да Винчи с рисунка на първия вертолет. През 1475 г. Леонардо да Винчи изработва проекта си за хеликоптери, както споменава в записките си, успял да го издигне във въздуха, без обаче да споменава как е привеждал в движение витлото.

1521 г. папа Лъв X издава папска була, с която отлъчва Мартин Лутер от църквата. Император Карл V пък обявява немския духовник и теолог извън закона. С това обаче на практика само се ускорява протестантската Реформация, на която Лутер е основоположник.

Лутър произхожда от заможно семейство и получава добро образование за времето си. Отначало учи в три поредни латински училища, в които се набляга на класическия тривиум - граматика, реторика и логика. Когато е 19-годишен постъпва в Ерфуртския университет, където обучението изисква ставане в четири сутринта за „механично наизустяване и чести изтощителни духовни упражнения”.

Лутер се записва в правната школа на университета, но скоро я напуска заради неустановеността на правната наука. По същото време вече е привлечен от философията и теологията, като проявява интерес към Аристотел. Скоро обаче и философията се оказва незадоволителна за Лутер, който смята, че Бог не е познаваем по разумен път, а само чрез божественото разкриване, което насочва интереса му към Библията.

На 17 юли 1505 г. Лутер постъпва в затвореното августинско братство в Ерфурт. Отдава на монашески живот - постене, продължителни молитви, поклонничество и чести изповеди. През 1507 г. той е ръкоположен, а на следващата година вече преподава теология във Витенбергския университет. На 19 октомври 1512 г. Лутер става доктор по теология, а после и член на сената на теологическия факултет на Витенбергския университет. Остава на този пост до края на академичната си кариера.

Като преподавател той съчетава две взаимно изключващи се качества - дълбоката вяра в бога и склонността да подлага всичко на съмнение. Това довежда до акта на 31 октомври 1517 г., когато на вратата на Дворцовата църква във Витенберг Лутер окачва списък с 95 тези и с това полага началото на Реформацията в църквата. Първите тези са насочени срещу продавача на индулгенции Йохан Тецел, изповядвайки възгледа, че освобождаването от божието наказание за греховете не може да бъде откупено с пари.

Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва авторитета на папата на Римокатолическата църква, настоявайки, че Библията е единственият източник на божествено разкрито познание. Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници.

Освен това в тезите си Лутер отхвърля властта на папата над чистилището. Поставя под съмнение каноничното право църквата да взема и дава от името на Бога. Поставя под съмнение богатството на църквата. Накрая в извода от тезите Лутер поставя под съмнение правото на съществуване на църковния клир и структурите на църквата.

Така Лутер нанася първия удар срещу Римската църква. Вестта за тезите му се разпространява бързо. Но идеите му все още не се разбират ясно и се налага да пише обяснение към тях.

През 1519 г. Лутер е поканен на диспут с теолога Йохан Ек. Именно тук той поставя под съмнение законността на църковните събори и с това властта на папата. За него е валидно само Писанието, в което липсва църковният институт във съвременния му вид. В отговор папа Лъв X издава була, в която Лутер е отлъчен от църквата.

Окончателния разрив с църквата става през пролетта на 1521 г., когато Лутер е извикан пред германския райхстаг във Вормс, на който присъства и императорът Карл V. И пред него Лутер не се отказва от възгледите си, той не приема съда на католическата църква, но приема тази на императора. Издаден е едикт за отлъчването му от църквата и нарежане да бъде арестуван.

Към този момент обаче влиянието му в германските земи е нараснало дотолкова, че едиктът не се изпълнява цялостно. Княз Фридрих Мъдри му дава убежище в своя замък Вартбург, където Лутер живее под името Йорг. Там той прави превод на Библията на говоримия немски език, вместо в традиционната латинска версия.

Химните на Лутер се отразяват на развитието на църковното пеене, а бракът му с бившата монахиня Катарина фон Бора става образец за практиката протестантските свещеници да се женят, противно на католическите правила. Така е ликвидиран монополът на Римската църква, нанесен е силен удар върху икономическото й състояние.

Преминаването на почти цяла Северна Европа към протестантството предизвиква съответната реакция на католическата църква. Започва епохата на т.нар. Контрареформация, засилване на борбата срещу протестантството.

1850 г. осъденият на смърт руски писател Фьодор Достоевски е изправен на мним разстрел. В този ден на петербургския Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда на 20 членове на антиправителствения кръжок на Михаил Петрашевски.

Т.нар. „Дело на Петрашевски” заема видно място не само в руската история, но и на руската литература от 19 в. Освен самият Петрашевски, издал под псевдонима Кирилов забележителния „Речник на чуждите думи”, са замесени писателите Плешчеев, Палм, Дуров, Тол, химикът Лвов.

Тяхното участие в „заговора” се свежда до това, че са присъствали на петъчните сбирки на Петрашевски и са записани от внедрения сред тях полицейски агент Антонели. Конкретно Достоевски е обвинен, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол”, „Криминални писма” и „Речта на войника”.

Достоевски започва да посещава „петъците” на Буташевич и Петрашевски от есента на 1847 г. Писателят се включва и в организацията на тайна типография за печатане на възвания към войниците и селяните.

Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и на император Николай I. Всички задържани прекарват 8 месеца като следствени в Петропавловската крепост. Императорът се страхува от бунт или въстание, подобни на Декабристкия метеж от 1825 г. и на поредиците от революции в Европа от 1848-1849 г. и нарича кръга на Петрашевски „конспиратори”.

На 23 декември Достоевски и останалите арестувани са доведени в двореца Симеонов в Санкт Петербург. На 3 януари на петербургския Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда. Следват 10 минути в напразни очаквания осъдените да се разкаят и да молят за милост. Дадена е команда на стрелците „Зареди”.

В този момент на плаца се втурва карета. От нея излиза офицер, който обявява указа за императорското помилване. Разстрелът на „петрашевците” е заменен с четиригодишна каторга в Омск (Сибир) с последваща задължителна служба като войници, лишаване от всички права и състояние.

След 14 дни път с шейна Достоевски пристига в Тоболск, където е сборният пункт за затворници, а 12 дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск. Освободен е от каторгата в края на февруари 1854 г., а от средата на март започва служба като редник в Седми сибирски батальон в Семипалатинск.

Едва през 1860 г. писателят се връща в Петербург, но остава под непрестанно наблюдение от страна на властите.

1871 г. в САЩ е патентован маргарина. Днес това е най-продаваният хранителен продукт за мазане. Името му произлиза от „маргаринова киселина”, открита от Мишел Йожен Шеврьол през 1813 г.

През 60-те години на 19 в. френският император Луи Наполеон III обявява награда за този, който създаде задоволителен заместител на маслото, подходящ за използване от войската и ниските обществени съсловия. Френският химик Иполит Меж-Морис изобретява вещество, наречено „олеомаргарин”, като наименованието по-късно е съкратено до „маргарин”.

Олеомаргаринът бил произвеждан от пречистена говежда мазнина, течната част на която се извлича под налягане и после се оставя да се втвърди. Комбинирана с бутирин и вода, тя била евтин и повече или по-малко вкусен заместител на маслото.

В средата на 80-те години на 19 в. федералното правителство на САЩ въвежда данък от 2 цента на фунт, както и скъп лиценз за производството и продажбата на маргарин. Отделни щати започват да изискват той да е ясно обозначен и да не се представя за истинско масло. Решение за забавяне на продажбите на маргарин е регламентирането на цвета му - естественият цвят на маргарина е бял или почти бял. Чрез забрана на добавянето на изкуствени оцветители, законодателят успява да отстрани маргарина от кухнята на потребителите.

С идването на Втората световна война употребата на маргарин се увеличава неимоверно. В страните, близки до военните действия, млечните продукти стават почти недостъпни и подлежат на специален режим на разпределение. Великобритания например зависи от вносно масло от Австралия и Нова Зеландия и рискът от атака на подводници означава, че пристигат много малко доставки. Маргаринът става основна храна, а маслото е рядък и скъп лукс.

1880 г. е утвърден първият градоустройствен план на София. Той е изработен от чешкия строителен инженер Иржи Прошек.

Исторически справки показват, че на 10 март 1878 г. на заседание на общинската управа се обсъжда предписание на градския полицмайстер, в което той „замолва градския съвет да се потруди и направи немедленно за града нов план с мащаб от значителна величина (...) съветът трябва да го поръчва на човек компетентен и способен”.

През 1878 г. инж. Прошек, дошъл у нас през 1872 г. и работил на строежа на Източните железници, е назначен в градската техническа служба. Той съставя първата частична кадастрална снимка на градския център. През юни 1879 г. градският общински съвет разглежда изработения план на града.

През пролетта на 1879 г. обаче и инженери от общинската служба изработват цялостна кадастрална снимка на София в мащаб 1:1000. Върху кадастралната основа те проектират уличнорегулационния план. „Проектопланът” се подлага на продължителни обсъждания с общинската управа и Министерския съвет и връща проектоплана в столичната община.

Назначена е комисия, в която влиза градският инженер Прошек и трима членове на управата. Комисията го проучва и препоръчва проектоплана на Министерството на вътрешните работи. На 4 юли 1881 г. то го изпраща на държавния глава Александър Батенберг, князът узаконява уличнорегулационния план на София и от тази дата той влиза в сила.

1907 г. официално е открита сградата на Народния театър в София. През януари 1904 г. народната драматическа трупа „Сълза и смях” негласно се преименува на „Български народен театър”. Министър на народното просвещение по това време е проф. д-р Иван Шишманов, който си поставя широки културни задачи. За управител и интендант на трупата бил назначен Илия Миларов.

Задачата на Миларов, и особено на министър Шишманов, е да се внесе в Народното събрание предложение за постройка на Народен театър в София. Народното събрание възприема това предложение и след оформянето на конкурсите за тази постройка в отчуждаването на места за сградата на мястото на бившия дъсчен театър „Основа” през юни 1904 г. започва строежът на сградата на Народния театър.

Сградата била завършена напълно през декември 1906 г. Тя била построена по проектите на виенските архитекти Фехнер и Хелмер. При завършване сградата струвала 1 500 000 лева тогавашни пари.

1925 г. Бенито Мусолини обявява, че ще упражнява диктаторска власт в Италия и управлява до 1943 г. Използвайки своята харизматичност, абсолютния контрол върху медията и сплашването на политическите си противници, Бенито Амилкаре Андреа Мусолини разрушава съществуващото демократично държавно управление и създава фашистката държава със силата на държавен терор и пропаганда.

Решението му във Втората световна война да застане на страната на Нацистка Германия прави Италия мишена за нападения на Съюзниците и става причина за поражението му и за неговата смърт.

Мусолини прави отчаян опит да избяга заедно с любовницата си Клара Петачи месец преди да бъде обявен официалният край на Втората световна война. Двамата обаче са заловени от италиански партизани край езерото Комо и на другия ден разстреляни. Телата им са закарани в Милано и хвърлени на улицата, където са оставени на произвола на разярена тълпа.

1957 г. френският химик от виетнамски произход Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим. През 1964 г. говорителят на Американската здравна асоциация също потвърждава, че тютюнопушенето причинява рак и други болести.

Още от началото на 1900 г. вредният навик става все по-сериозен проблем в САЩ. До 1963 г. броят на пушачите в страната достига 70 милиона (39% от населението), а случаите на починали от рак на белите дробове расте почти пропорционално на покачването на броя на пушачите.

Още през 1946 г. е предположена връзка между пушенето и рака на белите дробове. През 1964 г. д-р Лутър Тери, говорител на Американската здравна асоциация, потвърждава, че нарушаването на телесните функции и увреждането на органите, клетките и тъканите се появяват по-често при пушачите.

1987 г. Арета Франклин става първата жена, увековечена в Залата на славата на рокендрола. Звездата прекрачва запазената до тогава мъжка територия, след като през годините печели повече от 20 статуетки „Грами”.

Животът на певицата не е лек, а успехът й е плод на неимоверен труд. Първите й изяви са в църковния хор на храма, в който проповядва баща й. Едва 14-годишна тя подписва договор с музикална компания и излиза дебютният й албум „Songs of Faith”. Обещаващата й кариера е объркана от две ранни бременности - на 14 и 16 тя дава живот на първите си две от общо четири деца. Това обаче не я спира и вместо да се върне в госпъл хора, тя твърдо решава да стане поп звезда. Големият успех идва след като подписва договор с „Атлантик рекърдс”. 

Следват години на грандиозен подем, докато не се случва нещастие - баща й е сериозно ранен по време на опит за грабеж в дома м, изпада в кома, а по-късно умира. Арета преодолява шока и кариерата й отново набира сила, следват албум след албум и певицата се сдобива с прозвището „кралицата на соул музиката”.

1999 г. изстрелян е космическият апарат „Марс Полър Лендър”. Апаратът е проектиран да изучава марсианското време, климат, нива на вода и въглероден диоксид, да разбере източника, поведението, атмосферната роля на бързо изпаряващите се химически вещества и да търси доказателство за дългосрочните и епизодичните климатични промени.

Контактът с апарата обаче е загубен на 3 декември. Все пак учените предполагат, че губят сигнала именно след... кацането му на повърхността на Марс.