Значителна пазарна сила - бизнес и/или политическа игра
Значителна пазарна сила - бизнес и/или политическа игра / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Значителна пазарна сила - бизнес и/или политическа игра
56460
Значителна пазарна сила - бизнес и/или политическа игра
  • Значителна пазарна сила - бизнес и/или политическа игра

Търговските вериги „пресират”, „извиват ръцете” или направо „изнасилват” българските производители - през пролетта непрекъснато чувахме такива описания на отношенията между малките производители и големите вериги. Още тогава се прокрадна идеята за въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” в Закона за защита на конкуренцията, с което уж тази несправедливост в отношенията между двете страни трябваше да бъде изправена. Междувременно ресорната комисия разследва работата на големите вериги и техните доставчици, но всичко се размина с обещанието от страна на веригите да променят някои от клаузите на договорите си.

И така - до началото на новия политически сезон, когато на масата бе сложен и проектозакон, с който да се въведе дългоочакваното понятие „значителна пазарна сила” и то не какъв да е проектозакон, а подписан от представители на четири политически сили - ГЕРБ, Синята коалиция, БСП и ДПС. Ще бъдат ли защитени в крайна сметка малките производители и как новите промени в закона ще рефлектират върху цените за крайния потребител?

До 70% отстъпка за българските стоки искат търговските вериги - за това предупреди още през месец май социологът и представител на сдружението „Произведено в България” Кънчо Стойчев. Тогава той изрази становището, че с това поведение търговските вериги водят малките производители почти до фалит, а недоброто финансово състояние неминуемо рефлектира и върху качеството на продуктите.

„Пазарната икономика се основава на принципа на равноправие и конкуренция. Може ние с вас да се състезаваме на тичане, моя крак единия да е вързан, а вие да тичате с двата си крака. В момента точно такава е ситуацията в България. Тя повече не може да бъде толерирана”, обясни той.

Заради това дори имаше проверка на Комисията за защита на конкуренцията. След направените постъпки самите вериги предложиха да променят част от клаузите в договорите си, които според комисията водеха до неконкурентни отношения. Междувременно започнаха и по-масови срещи на различни страни по казуса, които доведоха и до проектозакон - в края на юни, предложен от икономическото министерство. В него се въвежда понятието „значителна пазарна сила” и забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила. Понятието се появи и в друг проектозакон, внесен от четирима депутати - Мартин Димитров от Синята коалиция, Йордан Цонев от ДПС, Румен Овчаров от БСП и Диян Червенкондев от ГЕРБ.

Според Кънчо Стойчев това е позитивен сигнал. „Най-вероятно магическо решение няма. Аз не съм наивен, че да мисля, че просто с едно допълнение към даден закон ще изченат всички проблеми и всички противоречия между производителите и търговеца. Но при всички случаи, приемането на тези допълнение, ще бъде много решителна крачка, показваща воля на българската държава, на българския законодател, на българското общество, да има равноправие във взаимоотношенията. И за пръв път българската политическа класа, хората, които са в парламента, тези четири най-големи партии, които са подписали входирането на промените в закона в парламента, са обединени. Т.е. ние получаваме национален консенсус по изключително важен въпрос, от който зависи изобщо оцеляването на малкия и средния бизнес в България.

Смятате ли, че определението, до което е достигнал законодателят, в измерението на тези четири партии, е най-доброто възможно и дали то ще защити малкия бизнес?

Във всички случаи ще даде оръжие, ще даде правна рамка. В момента ние живеем в такава правна рамка, в която този производител - малкия, средния, изобщо българския производител, няма как да си търси правата. Няма законодателна възможност,  по която той да търси правата си. Той е напълно дискриминиран, бит и дискриминиран, без право да се защити. Т.е. ние ще получим оръжие, с което да се защитим. А кой ще използва и как ще използва в една защита, и колко коректна ще е тази защита, това вече е друг въпрос.

Въпросът е обаче дали това оръжие ще може да бъде реално използвано или е просто прах в очите.

Мен ми се струва, че не става дума за прах в очите. Всяка една юридическа кантора с подобно законодателство знае какво да направи. И, второ, ние имаме примера точно на 26 европейски страни. Ние сме единствената 27-ма страна, в която този въпрос не е решен по някакъв начин. Не казвам, че в Европа въпросът във всички страни е решен по един и същи начин, но във всички страни има средства, с които да се решава този въпрос. У нас ние нямаме даже съд, който да решава подобни казуси. Затова е необходима промяна в този закон.

Възникват обаче няколко въпроса - първо, какво е всъщност значителна пазарна сила и второ, дописването на закона ще гарантира ли неговото изпълнение и достатъчно силна ли е ресорната комисия, за да го прилага? Един от вносителите Мартин Димитров от Синята коалиция е категоричен, че има „широка политическа воля за решаване на този въпрос, в който се въвежда понятието „значителна пазарна сила”.

„Прави се една методика и се дават правомощия на комисията за защита на конкуренцията да санкционира злоупотребата със значителна пазарна сила. Най-малкото обаче възниква въпросът дали тази комисия, която не се е справила с други подобни въпроси, тук ще се справи, но в тази институционална среда не виждам друг наш ход. Ще направим сериозни консултации поне два месеца и ще поискаме мнението на всеки заинтересован, за да направим този законопроект по-добър, тъй като е много деликатен”, коментира Димитров.

„Има предложени текстове, въпросът е положението да е такова, че да можеш да определяш цените. Да натискаш цените, казано простичко”, допълни Мартин Димитров.

Определението, предложено от четиримата вносители на законопроекта, е: „Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него”. Законопроектът е входиран в парламента на 4 септември. Абсолютно също определение е предложено от Комисията за защита на конкуренцията или, както Мартин Димитров я нарече, „тази комисия, която не се е справила с други подобни въпроси”.

Определението е дадено на 27 юни и е част от становището на комисията по проектозакона, предложен от икономическото министерство (reg.cpc.bg/). Недоверието към антимонополната комисия съществува и в малкия и среден бизнес, категоричен е от своя страна Кънчо Стойчев. Той дори настоява „разпоредбите да се контролират от Министерския съвет на България. Само това би дало по-големи гаранции за ефективност на приложението на тези разпоредби”. „Не разполагаме с действаща, реална, истинска комисия за защита на конкуренцията в България и това е  огромен проблем”, допълни той.

Друг от вносителите Диян Червенкондев от ГЕРБ пък има пълно доверие на Комисията за защита на конкуренцията. „Както и в сега действащия закон за защита на конкуренцията единственият независим орган, който в момента трябва да гарантира конкурентност на пазара, и въобще на икономиката”.

„Отваряме дебата, защото участниците със значителна пазарна сила винаги са били полезни и за развитието на икономиката, и за производството, докато не се наруши доверието. В случая, фактът, че пишем такъв закон, присъствали сме на няколко кръгли маси, на които се е дебатирало взаимоотношението вериги-доставчици-производители, и се установи, че вече има нарушено доверие. Това нарушено доверие като сила, която защитава икономиката и честната игра в нея, трябва да бъде възстановено и ако не може да бъде възстановено е решение на комисията за защита на конкуренцията, ще променяме закона”, коментира Червенкондев.

Засега от сдружението на търговските вериги отказват коментар на проектозакона. Според вносителите с новите текстове няма пряко да се повлияе върху цените на пазара, но с осигуряването на по-конкурентна среда и самите цени ще станат по-атрактивни за потребителите. Предстои да видим дали новите текстове наистина ще доведат до по-голяма конкуренция на пазара и до по-евтини и качествени стоки. Или пък ще станем свидетели на познатата ситуация - недоизпипани текстове, които пораждат повече проблеми, отколкото решения. Със сигурност обаче в ситуацията има нещо ново - вносители на законопроекта са депутати от четири опониращи си политически сили и те използват част от текстовете, написани от антимонополната комисия, в която повечето от тях нямат доверие.