"Живата ваксина" за впръскване през носа би защитавала най-добре от COVID-19, твърди водещият германски вирусолог Кристиан Дростен. Как функционира подобна ваксина? Крие ли рискове? И защо би била по-добра от другите?
В интервю за германския "Тагесшпигел" той каза: "Това би била следващата важна стъпка в битката срещу COVID-19". Разработва ли се вече такава ваксина? Какво представлява тя? Крие ли рискове? По-добра ли е от другите? Deutsche Welle обобщава отговорите на най-важните въпроси.
Работи ли се вече над "жива ваксина" срещу COVID-19?
Кристиан Дростен посочва, че вече се провеждат първа и втора фаза клинични изпитания на "живи ваксини" срещу COVID-19, които се впръскват през носа. Но те са свързани с много трудности. За изследванията са необходими хора, които "от една страна все още не са ваксинирани и все още не са заразени, но от друга страна имат положително отношение към ваксинациите и биха участвали в нещо подобно", обяснява вирусологът пред "Тагесшпигел" и добавя: "А тези хора вече са много малко".
Какво представляват "живите ваксини"?
Германската Централа за здравна просвета разяснява, че "живите ваксини" съдържат много малко количество патогени, "отслабени по такъв начин, че не могат да предизвикат разболяване". Подобни са ваксините срещу морбили, паротит (заушка), рубеола и варицела.
Попадането на патогените в тялото чрез ваксинация имитира инфекция. В отговор имунната система образува антитела срещу нея. "Защитата след ваксинация обикновено продължава дълго време - при някои ваксини дори през целия живот", обяснява Федералното министерство на здравеопазването. Например след двойна ваксинация срещу морбили се приема, че имунната защита е доживотна.
Могат ли "живите ваксини" да те разболеят?
"Живите ваксини" обикновено не водят до боледуване. Има много редки случаи, в които ваксинираният с "жива ваксина" развива симптоми на заболяване. Това би могло да се случи например след ваксинирането срещу морбили. "Става дума за лек, подобен на морбили обрив, който може да се появи няколко седмици след ваксинацията, но той не е заразен и протича леко", става ясно от информацията на Централата за здравна просвета.
Защо "жива ваксина" под формата на спрей за нос?
Кристиан Дростен говори за "жива ваксина" срещу COVID-19, която ще бъде впръсквана директно през носа и по този начин може директно да имунизира лигавицата. До момента всички допуснати до употреба ваксини срещу коронавирус са "систематични ваксини", т.е. поставят се чрез спринцовка в мускула в горната част на ръката. Те предпазват от тежко протичане на COVID-19, но не осигуряват "стерилен имунитет" срещу коронавируса. Това означава, че ваксинираните могат да се заразяват и съответно да разпространяват вируса.
Още през лятото Кай Шулце от центъра за изследване на инфекции "Хелмхолц" обясни, че имунната защита, базирана в лигавицата, може да блокира изцяло приемането на вируса. Тоест: когато ваксината бъде приложена директно през носа, се изграждат антитела и там, където те са най-необходими: в дихателните пътища. Следователно тези, които са били ваксинирани с ваксина през носа, вече няма да допринасят за разпространяването на инфекциите, а това води и до друго - няма да се появяват варианти, които избягват защитата от ваксинацията.
Вече е наличен подобен назален спрей срещу грип - на фармацевтичната компания AstraZeneca. Ваксината се препоръчва за деца и младежи на възраст между 2 и 17 години, съобщава институтът "Паул Ерлих".
Защо е трудно производството на подобна ваксина?
Причината е, че както ваксините за впръскване през носа, така и "живите ваксини" са сложни за разработване, обяснява Кай Шулце.
В лигавицата има определени протеини, които служат като бариера за чужди тела, а и pH (водородният показателят) също оказва влияние. "Когато инжектираме нещо, можем да смятаме, че 100% остават в тялото, но когато впръскваме нещо през носа, резултатите са различни", посочва Шулце.
Разработването на "жива ваксина" срещу коронавируса също представлява предизвикателство. За целта е необходимо патогенът да се отслаби толкова много, че в тялото вирусът да се появи като безвреден. Освен това изследователите трябва да предотвратят и мутацията му в организма.
Кой вече работи върху ваксини за впръскване и "живи ваксини"?
Производители на ваксини - като британската AstraZeneca и руската Генериум - в момента изследват колко ефективни могат да са техните препарати (Vaxzevria и Спутник V) под формата на спрей за нос.
Други компании и университетски клиники, сред които има и няколко германски, също работят върху ваксини за впръскване през носа и върху "живи ваксини". Така например университетската клиника в Тюбинген разработва съвместно с института "Макс Планк" ваксина за впръскване. А Вюрцбургският университет работи върху "жива ваксина" срещу COVID-19 за орална употреба.
В интервю за германския "Тагесшпигел" той каза: "Това би била следващата важна стъпка в битката срещу COVID-19". Разработва ли се вече такава ваксина? Какво представлява тя? Крие ли рискове? По-добра ли е от другите? Deutsche Welle обобщава отговорите на най-важните въпроси.
Работи ли се вече над "жива ваксина" срещу COVID-19?
Кристиан Дростен посочва, че вече се провеждат първа и втора фаза клинични изпитания на "живи ваксини" срещу COVID-19, които се впръскват през носа. Но те са свързани с много трудности. За изследванията са необходими хора, които "от една страна все още не са ваксинирани и все още не са заразени, но от друга страна имат положително отношение към ваксинациите и биха участвали в нещо подобно", обяснява вирусологът пред "Тагесшпигел" и добавя: "А тези хора вече са много малко".
Какво представляват "живите ваксини"?
Германската Централа за здравна просвета разяснява, че "живите ваксини" съдържат много малко количество патогени, "отслабени по такъв начин, че не могат да предизвикат разболяване". Подобни са ваксините срещу морбили, паротит (заушка), рубеола и варицела.
Попадането на патогените в тялото чрез ваксинация имитира инфекция. В отговор имунната система образува антитела срещу нея. "Защитата след ваксинация обикновено продължава дълго време - при някои ваксини дори през целия живот", обяснява Федералното министерство на здравеопазването. Например след двойна ваксинация срещу морбили се приема, че имунната защита е доживотна.
Могат ли "живите ваксини" да те разболеят?
"Живите ваксини" обикновено не водят до боледуване. Има много редки случаи, в които ваксинираният с "жива ваксина" развива симптоми на заболяване. Това би могло да се случи например след ваксинирането срещу морбили. "Става дума за лек, подобен на морбили обрив, който може да се появи няколко седмици след ваксинацията, но той не е заразен и протича леко", става ясно от информацията на Централата за здравна просвета.
Защо "жива ваксина" под формата на спрей за нос?
Кристиан Дростен говори за "жива ваксина" срещу COVID-19, която ще бъде впръсквана директно през носа и по този начин може директно да имунизира лигавицата. До момента всички допуснати до употреба ваксини срещу коронавирус са "систематични ваксини", т.е. поставят се чрез спринцовка в мускула в горната част на ръката. Те предпазват от тежко протичане на COVID-19, но не осигуряват "стерилен имунитет" срещу коронавируса. Това означава, че ваксинираните могат да се заразяват и съответно да разпространяват вируса.
Още през лятото Кай Шулце от центъра за изследване на инфекции "Хелмхолц" обясни, че имунната защита, базирана в лигавицата, може да блокира изцяло приемането на вируса. Тоест: когато ваксината бъде приложена директно през носа, се изграждат антитела и там, където те са най-необходими: в дихателните пътища. Следователно тези, които са били ваксинирани с ваксина през носа, вече няма да допринасят за разпространяването на инфекциите, а това води и до друго - няма да се появяват варианти, които избягват защитата от ваксинацията.
Вече е наличен подобен назален спрей срещу грип - на фармацевтичната компания AstraZeneca. Ваксината се препоръчва за деца и младежи на възраст между 2 и 17 години, съобщава институтът "Паул Ерлих".
Защо е трудно производството на подобна ваксина?
Причината е, че както ваксините за впръскване през носа, така и "живите ваксини" са сложни за разработване, обяснява Кай Шулце.
В лигавицата има определени протеини, които служат като бариера за чужди тела, а и pH (водородният показателят) също оказва влияние. "Когато инжектираме нещо, можем да смятаме, че 100% остават в тялото, но когато впръскваме нещо през носа, резултатите са различни", посочва Шулце.
Разработването на "жива ваксина" срещу коронавируса също представлява предизвикателство. За целта е необходимо патогенът да се отслаби толкова много, че в тялото вирусът да се появи като безвреден. Освен това изследователите трябва да предотвратят и мутацията му в организма.
Кой вече работи върху ваксини за впръскване и "живи ваксини"?
Производители на ваксини - като британската AstraZeneca и руската Генериум - в момента изследват колко ефективни могат да са техните препарати (Vaxzevria и Спутник V) под формата на спрей за нос.
Други компании и университетски клиники, сред които има и няколко германски, също работят върху ваксини за впръскване през носа и върху "живи ваксини". Така например университетската клиника в Тюбинген разработва съвместно с института "Макс Планк" ваксина за впръскване. А Вюрцбургският университет работи върху "жива ваксина" срещу COVID-19 за орална употреба.
