Замразените конфликти – летаргията като стратегия
Замразените конфликти – летаргията като стратегия / netinfo
Евгений Крутиков, Прогносис.ру,

Колкото повече наближава гласуването за Косово в Съвета за сигурност на ООН, колкото са по-силни престрелките в предградията на Цхинвали, толкова по-релефно се откроява някак недоизречената, меко казано, стратегия на руската външна политика.

Да, Москва безспорно ще наложи вето върху "плана Ахтисаари", поне за да забави отново процеса. Във футбола подобни неща се наказват с "жълт картон". В международната политика предизвикват недоумение и свиване на рамене.

Ню Йорк май още не е свикнал, че основната психологическа черта на руското външно министерство е патологичната нерешителност по всички направления. Ведомството е абсолютно неспособно да застане на ясни позиции по който и да било въпрос. Честно казано, Русия все още не знае дали ще има полза от един "косовски прецедент" или не - независимо в каква форма. Затова просто е потънала в дипломатическа летаргия.

Това странно желание "да остави всичко, както си е", да се свие в пашкула и да заспи, датира още от началото на 90-те. След като изпрати миротворци в Южна Осетия, Москва писмено се отказа изцяло от преговори по същината на проблема - за статута на републиката, обявила независимост. В смисъл - вие си говорете там, момчета, за мирно съвместно съществуване и за ремонта на водопровода, но в никой случай за нещо сериозно.

Подобно решение изглеждаше навремето напълно разумно. Малцина схванаха, че щраусът просто енергично си зарови главата в пясъка. Всички виждат сега резултата. Днес преговорите за статута на Южна Осетия се очертават вече съвсем като ненаучна фантастика със зелени човечета в джиповете на ОССЕ.

Специален представител на ОССЕ впрочем напълно сериозно предложи над Рокския тунел (между руската Северна Осетия и грузинската Южна Осетия - бел. прев.) да бъде "окачен" британски армейски сателит за проследяване, който да предава информация в Тбилиси. Какви преговори за статута при това положение? А посланикът на САЩ в ОССЕ Джули Финли тези дни изнесе в Страсбург хвалебствен доклад за дейността на Дмитрий Санакоев (ръководител на "алтернативното" правителство на Южна Осетия, "протеже" на Тбилиси - Бел. на Прогносис.ру)

И никой не реагира. Всъщност никой нищо не е направил от 16 години насам. А косовският въпрос има не едно, а няколко решения: подялба на Косово, като на Сърбия бъде оставена Косовска Митровица; размяна на територии; споменатият план "Ахтисаари".

Абсурдни наглед и скъпоструващи, тези три варианта предлагат именно решение на проблема, а не по-нататъшно замразяване, толкова желано от Москва. Абсолютно идентични решения имат и проблемите на Абхазия и Южна Осетия. В последния случай например размяната на територии е нещо напълно реално. Там обаче ситуацията на практика вече е извън контрол и с появата на "алтернативно правителство" стана необратима.

Според Конфуций, ако дълго време седиш на брега на реката, рано или късно ще видиш по нея да плува трупът на твоя враг. Подобни максими може и да са действали навремето. Днес обаче е времето на информационните технологии и ако наблюдателят на брега действа по този начин, може сам да "заплува" ясно накъде.

Дали тази неспособност за вземане на решения, за конкретни стъпки, изобщо за осъзнати действия не е генетична болест на руската дипломация? Или болестта се крие още по-дълбоко – в липсата на ясна външнополитическа стратегия? Та никой не знае с каква цел Москва се е вкопчила в Косово и какво всъщност иска да постигне.

Стратегически погледнато, естествено не бива да се позволява никому безнаказано, по свои си правила да дели друга страна, при това европейска. Но нека тогава руските дипломати сами да разработят свои правила и да ги предложат примерно на Тбилиси. И да обяснят поне на експертите (обществеността бездруго се интересува главно от вилния сезон) целите на руската външна политика по конфликтните направления. Защото все повече се засилва подозрението, че руското външно министерство (съответно Кремъл) просто не знае какво иска. Междувременно в непризнатите държави от бившия Съветски съюз вече израсна цяло "поколение на неопределеността", а косовските албанци открито се подиграват с европейското мислене.

Наивно е да смятаме, че ще има някакви промени след 2008 г. (когато Русия ще избира нов президент - бел. прев.). Нали щом нищо не се случва, значи всичко е нормално, а вземането на решения води до загуба на нервни клетки. В случай на нужда експертите все ще открият убедително доказателство, че всяко рязко движение би срещнало противодействието на Запада, затова нека не се суетим заради 50 хиляди души. Населението на Люксембург впрочем е двойно по-малко и нищо - страна като всяка друга, членка на НАТО.

Наистина нищо добро няма да излезе от тази дипломатическа летаргия на Москва. Виждаме вече признаци на загниване. Губим все нови и нови позиции. И гръмките слова от международни трибуни не променят нещата. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар