За кого да гласува десният избирател след 3 месеца, когато България ще си избира президент. Струва ми се, че изборът на идея и проект, зад които да застанеш във вота си за цели 4 години напред е процес, който изисква време, по-продължително от времето за избор къде да хванеш тен през лятото.
Докато хората с дясно мислене в годините на прехода се топяха като снега на Витоша през юни, десните партии се множаха като дивите гъби на същата тази планина. Големи в собствените си очи хора повеждаха малките си партии в глупави битки за подписване на декларация през 2003 г., осъждаща комунистическия режим като репресивен до препирни помежду им за това кой е по-голям демократ и кой е по лъв от синьото лъвче, под което заедно тръгнаха и по-късно направиха за смях.
Сега има 8 десни партии, смела четворка в формат Европейска народна партия и още четири, които знаят, че харесват пазарната икономика и не са срещу нарязването на ракетите “СС- 23“ на полигона край Стара Загора. Общото между всички тях е, че направиха възможното да демотивират десните избиратели и да се компрометират като лидери до 2,5 процента обществено доверие сред 8-те милиона българи.
Днес никой не знае името на десния кандидат за президент, след като три месеца десните лидери преговарят около инициалите му и всеки понеделник са на път да ги произнесат. Всички знаят обаче, че вчера Иван Костов казал в Брюксел, че Петър Стоянов бойкотира преговорите. Днес никой не знае дали преди 1 октомври ще има обща дясна кандидатура за президент, по-скоро всеки се съмнява, че това ще се случи.
По-страшното е, че умните хора, които се определят като модерно дясномислещи и не плачат тихо под юргана за двете си почивки - една на Приморско и една на Смолянските езера по Татово време, вече не вярват на лидерите на т.нар десни партии. Просто защото те направиха и невъзможното да демонстрират пред потенциалните си избиратели, че сами отдавна са изгубили доверието помежду си.
Всъщност десните лидери за разлика от десните избиратели останаха идейно в миналото някъде около януари 1997 г., докато хората се развиваха и вземаха отговорни решения в свободната си страна. Помислете сега, за кого да гласуват хората през есента. Тези, които не искат да гласуват за ляв кандидат? Не знаете ли? Петър Стоянов и Иван Костов също не знаят.
Затова сега Петър Стоянов ще пита Бойко Борисов, а Иван Костов ще се оттегли от преговорите, защото е по-голям от човека с най-големия рейтинг в държавата. И защото всеки сюжет има своето начало и край.
Краят на този е, че десните лидери ще се скарат окончателно в навечерието на решаващата битка за изборната им легитимация, десните избиратели ще отидат за гъби, а левите и онези, които разпиляват гласове ще изберат следващия президент на България.
Точно в един с вас беше Диана Найденова, която не харесва тази история, но също като много хора в България ще стане нейн свидетел.
