Две очи, изпълнени със страх, ужас и безмълвно очакване, след което следва хладнокръвно, жестоко, нечовешко, показно, за забавление, на шега или просто от омраза убийство. На куче.
Ако убиеш човек, в най-добрия случай обществото те заклеймява като убиец, а съдът те осъжда. Ако убиеш или осакатиш животно, не следва нищо. Едни яростно порицават убиеца, други стръвно подкрепят убиеца. Българската Темида не съди убийци на животни. Тя не може да осъди човешките престъпления български към човешките същества български, та какво остава за животните.
През март в Дряново изрод отряза крачетата на кучето Мима. Вчера в софийския квартал „Модерно предградие" изрод обеси куче. Народът, освирепял, изтрещял, откачил от жалкия си мизерен, бездуховен и лишен от всякакво съдържание живот, или зает с мисълта как да оцелее, се лашка.
В горната мъртва точка е неизвестният човек, нерядко нападан от кучета. В долната мъртва точка е нищото. Защото за повечето хора животното, било то куче или котка, е нищо. Да беше крава, коза, овца, за да я доиш, стрижеш и печелиш от нея. Да беше кон, ламарини крадени да тътриш с него. Да беше магаре, с крадени дърва да го товариш. Да беше череша, джанка или кайсия, ракия да вариш. Да беше грозде, вино да правиш. Да беше....
А то куче. Нищо и никакво куче. Даже две.
Ужасена съм. Ужасена съм и съм много гневна.
Що за изрод трябва да си, за да отидеш до мазето, тавана, навеса или където и да е в жалкото си обиталище кочина, да се наведеш и грабнеш брадва, да се приближиш до кучето и докато се взира в теб с влажните си очи, да замахнеш? Кученцето Мима те поглежда веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и през това време ти отсичаш краче по краче. Ти не си нищо друго освен садист, щом оставяш на едно живо същество само торса и двете безпомощни очи.
Това човешко същество не може да го направи.
Що за изрод трябва да си, за да отидеш в къщата, коптора, бараката, мазето, тавана или килера, да вземеш оттам въже, да примамиш, подмамиш, прилъжеш едно живо същество, да му сложиш примка на врата и да го обесиш хладнокръвно, самодоволно и показно? Ти не си нищо друго освен дегенерат, щом оставаш от едно живо същество две отворени очи, застинали завинаги в агония.
Това човешко същество не може да го направи.
И Мима, и кучето от "Модерно предградие" са жертви на ужасяващата, необяснима, неоправдана, непоносима и достигнала абсолютния си предел българска безчовечност.
В Америка на животните гледат като на равноправни, да! Равноправни - живи същества и тежко и горко на този, който си позволи да ги унижава, тормози, да не се грижи или пази боже, да ги убие. Там това безумие разумните човешки същества наказват с цялата сила на закона.
Там човек през целия си живот трябва да се доказва пред обществото, че е добър.
Според нашите критерии човек изначално е добър и ако нещо се издъни, почват да се търсят оправдания за свинщините му.
Изродите, садистите, зомбясалите, изперкалите от лошотия, проклетия и безумното си вегетиране знаят това. И действат. Защото уродливото съществуване пръква извратеняци. Такива, които убиват и бесят. Първо кучета, а после каквото му попадне под ръка.
Една държава стане ли статист в собствения си умопомрачителен мизансцен, нищо добро не я чака. А с увъртане и офлянкване която и да е власт, доникъде няма да стигне.
След случая с осакатената Мима управляващите обещаха промени в Наказателния кодекс, които най-накрая да инкриминират жестокостта над животни. Както всяка власт, и настоящата действа предпазливо, внимателно, да не засегне този или онзи, защото, нали знаете, случва се и кучета да осакатяват хора. Не отричам, но и това да си го пише в сметката днешната власт. Защото е крайно време да се регламентират отношенията "човек - животно". Човекът гледа и се грижи за своето животно и безопасността на околните. Допусне ли стопанин на животно човек да пострада от неговото нехайство, да му пати главата на стопанина, не на животното, защото то няма разум, а само инстинкт. Но посегне ли човек на животно, последствията да бъдат равносилни.
Животът е безценен, независимо дали е човешки или кучешки. И осмислянето на този постулат е проба за еманацията на индивида, обществото и държавата. Харесва ли ви, или не, това е положението.
Когато държавата се мотае, животни причиняват смъртта на хора.
Когато държавата пак се мотае, садисти убиват животни.
В резултат на това майка не може да обясни на детето си защо свирепото куче на чичкото от съседния гараж вчера без намордник и повод се е хвърлило върху него, захапало го е и му е разръфало якето, ръчичката, крачето. В друг квартал друга майка не може да обясни на детето си защо кученцето, което довчера са хранили пред входа, днес виси обесено на дървото.
Абсолютен нонсенс.
А мен ме преследват очите на Мима и обесеното вчера куче. Очи на човешки същества, безсилни пред сатанинското на тези, които ги убиват.
А другите очи, тези на изродите, садистите, на дегенератите, вече се оглеждат наоколо. Оглеждат се, сигурна съм.
