За качеството на ЕВРОвота
За качеството на ЕВРОвота / netinfo

Когато българинът чуе за евродепутат, се сеща повече за евро, отколкото за депутат. Ако е добре с географията, може да се сети и за Страсбург, а в най-масовия случай пред лицето му изплува образът на един млад скандално прочул се в Европа българин – Димитър Стоянов. Малко повече от три месеца остават преди ние българите активно или май по-скоро пасивно за първи път да изберем своите депутати в Европейския парламент.

Докато тройната коалиция продължава да се пазари по въпроса да гласуват ли изселниците в Турция на вота за Европарламент през май, а отделните партии от опозицията да пресмятат дали силите ще им стигнат за цял депутат или само за половин, жалката картинка, която ни показва пълната незаинтересованост на хората в България към тези избори, е факт. И този факт няма особена надежда да бъде променен до изборния ден, когато смешно малко хора ще излязат до урните.

Проблемът „изборен туризъм” и „автобусно гласуване” е сериозен, особено когато става въпрос за избори, които ще изпратят в Страсбург 18 българи, които да защитават интересите на България като член на европейската общност. Нашите интереси, а не на Турция например, чийто път към членството засега е замразен неизвестно докога. Важен е въпросът хората с двойно гражданство в Бурса или Измир - ако бъдат допуснати до изборите, дали ще са наясно какъв е този вот, какво правят българските депутати в Европейския парламент и чии интереси ще защитават там.

Защото в спора за правото им да гласуват на тези избори от едната страна се е възправила Конституцията, която гарантира тяхната равнопоставеност с всички, които живеят на територията на България, от другата страна обаче идват важните въпроси – какви членове на евроинституция ще избират хора, чието второ гражданство е в държава, извън Европейския съюз, имат ли и какво право имат лица, които от години не са внесли нито лев данък в хазната на държавата, да определят вътрешната й политика, а в случая и лицето й пред Европа.

Всичко това са важни въпроси, които знаем не се появяват за този евровот – казусът е стар и го подновяваме почти преди всеки важен избор в България. В спора по изселническите гласове обаче останалите родни партии не признават нещо простичко – че не 40-те хиляди гласа на ДПС от Турция са техният основен проблем, а все по-малкия брой българи, които изобщо си правят труда да уважат всеки следващ избор.

Чудо трябва да стане, за да успеят политиците да измъкнат и на този вот нещо повече от твърдия си електорат. Особено с абстрактната фигура „евродепутат”, която на българите им прилича на дълга командировка и заплата във валута. В краткото време до деня на изборите едва ли някой ще промени така очерталия се профил на родните евродепутати в масовото българско съзнание.

Партиите не правят и особено усилие, защото вместо да се карат само за гласовете от Турция, могат да направят вота по-интересен, като ни дадат правото сами да посочваме кой от цялата партийна листа е най-достоен да седне като депутат в Страсбург. Като казах листа, се сещам и за качеството на кандидатите – за които в закона няма изискване нито за образование, нито за владеене на чужд език. Да не говоря за възпитанието, за което тапия не се дава. А това са хората, които ще ни представят пред Европа…където вече видяха на какво сме способни с няколко скандала.

Въпреки обещанията на политиците за сериозна селекция в листите, вероятно точно там ще попаднат партийно верни или неудобни тук хора. А трябват просто читави кандидати!

Иначе ще имаме нови избори със стари мурафети и май със стари муцуни… Шансът за интерес към този вот е минимален – дано по време на кампанията партиите поне успеят да убедят избирателите, че евродепутатстването е много повече от еврокомандировка и евроскандал.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар